Светкавиците блестят. В резиденция „Бояна" става още по-светло от широката усмивка на футболист номер едно на България за 2007 година Димитър Иванов Бербатов. Президентът на БФС Борислав Михайлов му връчва наградите за най-добър играч през миналата година и му пожелава: "Дано да отидеш в Манчестър Юнайтед и да се класирате на Мондиала в ЮАР. Мисля, че тогава ще можеш да вземеш „Златната топка" на „Франс Футбол". Убеден съм." Митко се усмихва, но не трепва от ласкателствата и уводните му думи са многозначителни: "Искам да се обърна към по-младите футболисти на България и националния отбор. Когато гледаш право в нищото, стигаш до него. Когато обаче гледаш на високо, виждаш препятствията, които трябва да преодолееш, за да се изкачиш. Пожелавам на всички млади надежди на България да се целят по върховете и тогава ще успеят..." После Бербо, въпреки че е звезда, се оставя чинно на микрофоните и камерите на медиите. Прехвърлят си го като любимото бебе на българския футбол. Деветката на Тотнъм и националния тим намери време да отговори на въпроси специално за „Топспорт".

- Митко, какво е за теб футболната професия?
- Винаги съм се стремял, когато играя футбол, да се забавлявам, да се усмихвам на терена и извън него. И като видя, че хората изпитват удоволствие от това, което правя, също съм доволен.

- Ако трябва да избираш между Манчестър Юнайтед, Милан или Реал (Мадрид), къде би отишъл?
- Нека дойде този момент. Пожелавам на всеки футболист да има такива „проблеми" и да избира между големи отбори.

- Ще съжаляваш ли, ако никоя от тези възможности не се реализира?
- Не мога да съжалявам. Не би трябвало да се съжалява за нищо.

- Изморява ли те понякога цялото това внимание около теб?
- Разбира се, че понякога идва в повече. Но аз не искам да се оплаквам и не съм го правил. Тези неща вървят ръка за ръка с футбола. Така че аз съм щастлив и доволен от вниманието, което ми се оказва.

- Напоследък те спрягат за Милан. Не се ли опасяваш обаче, че би отишъл във велик отбор, който в момента е налегнат от много проблеми?
- (Клати глава.) Не мисля, че за момента има нещо реално. Трябва да говориш с моя мениджър Емил Данчев. Той ги знае тези работи. Концентриран съм върху изявите си в Тотнъм за момента.

- Бившият ти треньор Мартин Йол и сегашният Хуанде Рамос какво биха казали за този приз, който получаваш?
- Не съм човек, който търси някой да му благодари или да го поласкае. Сигурен съм, че са научили за наградата, още повече че за приза се знаеше по-рано. Дали някой е радостен или нещастен, че получавам награди, на мен не ми влиза в работата. Но съм убеден, че като се върна в Лондон моите колеги и Рамос ще ми честитят.

- Кой от головете си в Тотнъм харесваш най-много?
- Всичките било то грозни или красиви. Мине ли голлинията съм доволен.

- Когато Стоичков взе „Златната топка" на „Франс Футбол", каза, че си е мечтаел за нея още, когато са я взели Кигън и Платини. А при теб кои са футболистите, които те карат да мечтаеш за този приз?
- Първо искам да кажа едно нещо. Кой не мечтае за „Златната топка". А след това да добавя, че стимулът ми за този трофей са били Христо Стоичков и Марко ван Бастен, който беше най-големият. Човек по принцип трябва да мисли за велики неща, ако иска да постигне нещо значимо. Аз го правя, но има обстоятелства, които определят дали ще спечеля определена индивидуална награда, или трофей. Може би хората, които играят в по-големи клубове и в Шампионската лига, имат по-голям шанс да бъдат забелязани. Аз се стремя да давам най-доброто от себе си и мисля, че го правя в момента. Ако бях англичанин например, шансовете ми щяха да са по-големи, но аз съм българин, аз обичам родината си и винаги съм се гордял с това. Наградите по принцип не зависят само от мен, защото това не е индивидуален спорт. Опитвам се да помагам с голове, с опита си.

- За теб „Златната топка" фикс идея ли е?
- Не, не бих казал. Но, както заявих, е огромен стимул за всеки футболист.

- Вече си станал четири пъти футболист на България. Стоичков е бил носител на трофея пет пъти. Май си на път да го задминеш?
- Ами с игрите си ще се опитам да бъда и догодина сред призьорите. Въпреки че е хубаво да има разнообразие. И следващите години да има и други футболисти, които да се борят за наградата.

-Вълнуваш ли се на поредното ти отличие?
-Въпреки че съм бил няколко пъти номер едно, все още се чувствам нервен, все едно ми е за първи път. Това обаче е хубаво чувство. Благодарен съм на хората, които са гласували за мен. Не е лесно, когато прожекторите са насочени към теб, но това върви ръка за ръка с футболната професия. Няма начин да останеш незабелязан, ако си вършиш добре работата.

-Коя награда от четирите ти е най-скъпа?
-Може би първата ми беше най-сладка. Тогава се чувствах наистина щастлив, екзалтиран и доволен, въпреки че и в момента е така.

- След като ти подариха скъп часовник, кое събитие в живота си очакваш, за да сложиш на ръката си този подарък?
- Аз не съм от този тип хора. Приятелите ми го знаят. Аз не нося часовник.

- Ако се върнеш в България, би ли играл за Левски?
- (Усмихва се.) Не ме разсмивайте.

- А би ли се върнал да завършиш кариерата си в ЦСКА?
- Все още ми е рано да мисля за край на кариерата си.

- Като говорим за такива неща, ти си спокоен и уравновесен човек. Някога би ли станал треньор?
- Не искам да скачам в мислите си толкова далеч. Но всъщност съм се научил никога да не казвам "никога". Вариантите, след като човек е свършил с футбола, и е мислил над тях, сигурно са доста. В момента обаче ме интересува още футболната ми кариера.

- Освен Димитър Пенев кои треньори са ти били като модел?
- Много са. Ако спомена едни, се страхувам, че ще изпусна други и мога да обидя някого. С когото и да съм работил, не съм имал никакви проблеми. Било то в национален или клубен отбор. С всички съм имал добри взаимоотношения.

- Как приемаш в националния тим навлизането на дебютанти?
- Много добре. За националната фланелка винаги трябва да има голяма конкуренция, защото това е представителният тим на страната.

-Ще се класирате ли на световното първенство?
-Не трябва да се самозаблуждаваме за качествата на другите съперници. С потенциала, с който разполагаме, трябва да гледаме по-трезво на нещата. Не сме Англия, Германия, Бразилия или някоя от другите велики сили. Може да се класираме
може и да не успеем, но ще се опитаме да дадем най-доброто от себе си. Всички искаме да отидем на това световно, защото за някои от нас това ще бъде последен опит.

- Смяташ ли, че твоето поколение трябва да направи нещо сериозно?
- Да, аз го казах и когато получих наградата, че младите трябва да се целят нависоко, а ние по-опитните да се възползваме от положението, в което се намираме, и да ги поведем към върховете. За нас приоритет си остава класирането ни на мондиала в ЮАР.