Мачът за третото място на Олимпиадата срещу Италия бе последен за капитана на националния ни тим по волейбол Владимир Николов. Пред "7 дни спорт" Николов заяви, че е време да бъде намерена резерва на Цветан Соколов...

- Владо, да започнем от тук, чувствате ли се герои?
- Когато си стигнал дотук, когато си го докарал до финал за медал и си го загубил, можеш да се чувстваш само по един начин - тъжен. Наистина оценявам, че направихме геройство в Лондон след всичко онова, което се случи преди заминаването ни. Всички момчета до един заслужават само и единствено поздравления за свършената работа. Но ето тук виждам Стефка Костадинова. Тя беше голям спортист. И вярвам знае как се чувстваме сега, когато сме загубили битката за медалите. Още повече че играхме добре, дадохме всичко от себе си, но...

- Къде ни победиха италианците?
- На началния удар. Ние мисля, че бяхме по-добри и на блокада, и в защита, но италианците вкараха сервисите си тогава, когато се решаваше изходът на геймовете. Играхме добре, но срещу съперник, на който така му върви сервисът, нямаш кой знае какви шансове. Те имат 11 аса, ние - един. Тази статистика казва всичко за срещата.

- Последният ти мач ли беше това за националния отбор?
- Реално погледнато - да. Просто такива са обстоятелствата. Мисля, че бях дотук. Подготовката на един отбор, плановете му за израстване вече се правят въз основа на 4-годишния олимпийски цикъл. В Рио де Жанейро аз ще съм на 39 години. 
И да искам да играя, има закони на тялото, които няма да ми позволят
Аз съм отдавна в националния отбор, мисля, че моето си го изиграх. Сега е време да се даде шанс на нов играч, който да е зад Цветан Соколов. Спомняте си го Цецо преди 4 години - влизаше от дъжд на вятър. След това 2010 и особено 2011 играехме почти по равно. Сега при тази форма на Соколов беше закономерно да се задържа повече на игрището. Бъдещето е пред него. Вместо аз да играя, трябва да се намери едно младо момче, за да продължат диагоналите в националния отбор да са все така на ниво. Това момче ще е резерва на Цецо и постепенно ще влиза в състава. Както беше с нас със Соколов. Аз през цялото време съм се опитвал да помагам с каквото мога и мисля, че нещата се получаваха.

- Ти си от 15 години в националния отбор. С какви мисли го напускаш?
- Не е време за равносметки сега. Още съм под въздействието на мача. Напускам го удовлетворен от всичко, което направихме, и тъжен от онова, което изпуснахме днес. Искам да кажа на младите, че трябва да вярват в чудеса, да знаят, че чудеса се случват и ние бяхме на ръба да направим едно такова чудо. Сигурен съм, че този отбор на България тепърва ще израства и ще играе още по-добре. Мога само да пожелая успех на младите. Вярвайте и се развивайте.

- Как се чувстваше с толкова млади съотборници наоколо през цялата Олимпиада?
- Как да се чувствам? Доволен, че след нас идват нови талантливи момчета. Те издържаха своя изпит в Лондон в една изключително тежка обстановка. Знаете какви неща се случиха, преди да тръгнем, какви се случваха часове преди игрите. Момчетата обаче издържаха. Та ние май бяхме най-младият отбор на тези олимпийски игри. А сигурно сме такъв и в света след кубинците, естествено.

На олимпиадата показахме, че българския волейбол го има и ще го има. Направиха го тези млади момчета, тяхната заявка за сериозно бъдеще вече е доста сериозна. Виждате къде сме днес, а знаете само преди месец какво ни мислеха. Така че този отбор заслужава само едно - уважение.

- Каза на президента Плевнелиев, че отборът му благодари. За какво точно?
- Мисля, че трябва да му благодари не само волейболният отбор, а и всички олимпийци въобще. Мисля, че сме единствената делегация тук, която е подкрепяна от държавния глава, от министъра на спорта, от Стефка Костадинова. Това е знак на уважение от страна на държавата към нас, който много задължава. Поне ние в съблекалнята го чувстваме така. Тръпка е да видиш твоя президент да те подкрепя със знаме от трибуните, да пее за победа. Надявам се волейболът ни още дълги години да заслужава такова отношение.