Лидерът на Сдружение "Бъдеще за Локомотив" Диан Колев остана крайно разочарован от бойкота на футболистите, който доведе до провал на "Деня на Зума".

- Г-н Колев, феновете си тръгнаха от Лаута с убеждението, че в събота мач с "Напредак" ще има, че шумно анонсираният от клуба Ден на Зума ще се проведе. Впоследствие обаче се оказа, че всичко пропада. На практика футболистите на "Локомотив" бойкотират празника на най-голямата легенда на този клуб, който на всичкото отгоре се води на книга старши треньор на отбора. Що за ситуация?

- Ненормална! Наистина най-много съжаляваме от всичко за пропадналия празник в събота. Цяла седмица феновете ни говорят за този мач, въобще за цялата събота. Подготвяха се доста инициативи, свързани с Христо Бонев. За съжаление обаче бойкотът на футболистите направи невъзможно провеждането на мача. Освен всичко друго той щеше да се отрази добре и финансово на клуба. Интересът към него бе голям, както вече казах, такива щяха да са и постъпленията. Може би с тях щяхме да покрием една заплата към играчите. Сега сме в странната ситуация хем да няма пари за тези заплати, хем да не можем да ги изкараме отнякъде. По-важното е, че сме пред постигане на договорка с футболистите.

- Това вече е новина! Да не би да прекратяват бойкота си?
- Ами последните им думи бяха, че смятат да продължат да играят за "Локомотив". Тъй като положението е още плаващо, решихме да информираме колегите от "Крушевац", че контролата пропада.

- Доколкото знам, миналата седмица хора от УС са имали среща с футболистите. Тогава им е било обяснено, че пари няма, че се търсят. Те са показали разбиране. Няколко дни по-късно вдигат стачка. Вашият колега Велин Терзиев вижда външна намеса?
- Пак ви казвам, цялата ситуация е много странна. Разбирам ги напълно футболистите. Имат две заплати да взимат. Но да не се връщаме към минали години, когато са чакали по 6 и никой не се е обаждал дори. Не се оправдавам, но в "Левски", ЦСКА, "Ботев" и други отбори не чакат по-малко заплати. Положението в цялата „А" група с малки изключения е трагично. Има обаче и нещо друго. Ако някой е сигурен за парите си, това са самите играчи. Може да им ги забавим днес, утре с месец или два, но идва момент, в който сме длъжни да платим. И ето го нонсенса. Какво ще се получи в този хубав момент? Ще се окаже, че ние сме платили заплати, дали сме надници и за дните, в които играчите са бойкотирали! И по още една причина ми е странен бойкотът. Точно сега, дори да напуснат "Локомотив", тези момчета нямат право да играят никъде до юни. Но да кажа отново. Разбирам ги и знам, че всеки, когато си е заработил нещо, иска да го получи.

- Април е ключов за бъдещето на "Локомотив". Двата мача от полуфиналите за купата с "Черно море", домакинства с "Хасково" и "Марек", които могат да решат оставането в групата. Пак да ви питам, не е ли странно, че точно в навечерието на този ключов месец на Лаута ври и кипи?
- Не искам да влизам в конспиративни теории. А и донякъде съм доволен, че летаргията на стадион „Локомотив" бе нарушена. Казах го хиляда пъти, ще го кажа за хиляда и първи: "Локомотив" не е на мен, на брат ми, на Велин или някой друг. "Локомотив" е на феновете. Голяма, огромна част от тях обаче са пасивни. Пловдив е пасивен. Ако и след настоящите проблеми, градът и публиката останат такива, значи "Локомотив" заслужава съдбата си. Лятото, когато се радвахме на свободния "Локомотив", казахме, че сме в клуба, докато се намери истински голям собственик. Тогава беше еуфория, хората правеха сметки, че на всеки мач като има по 5-6 хиляди човека публика, можем дори сами да се издържаме.

Къде е тази публика, къде са тези фенове? Играем си на наши и ваши, на обидени и доволни. Местният бизнес също тотално абдикира от "Локомотив". Ще ви дам един пример. В Пловдив е пълно с хотели. Някои от тях печелят по 4-5000 лева от "Локомотив" за ден, защото нашите съперници спят там, хранят се, водят режим преди мач. Как пък един собственик на хотел не дойде да вземе едно рекламно пано, ей така от благодарност, че "Локомотив" му води клиенти.

Такива примери могат да се извадят десетки. Оставиха ни нас да се оправяме с клуба, сякаш ни е частна собственост, а не кауза. Ама истинска кауза, истинска любов, предавана от поколение на поколение. Затова аз виждам в този бунт на футболистите и нещо като бунт срещу случващото се въобще с "Локомотив", бунт срещу безразличието в града, бизнеса и държавата.

- Добре, какво очаквате от тук нататък при това безразличие?
- Вярвам, че ще се промени. В крайна сметка след "Локомотив" пише Пловдив. Това е реклама за града ни. Това е бизнес за града ни. Но аз най-вече вярвам в хората, които някога пълнеха стадион „Локомотив". Знам, че те ще оценят критичността на положението и заедно ще извадим клуба от кризата. Има как да се направи, но трябва да се върнат хората на стадиона. Не го ли направят, значи не искат да има "Локомотив"!