Валентин Михов : Скоро "А" група може да се дели на две тройки

Валентин Михов е роден на 18 януари 1954 година в София. Играе футбол в детско-юношеските формации на ЦСКА, след което в мъжкия отбор на Академик (Свищов). Завършва "Международни икономически отношения" в УНСС. Работил е в Министерство на транспорта. През 1991 г. наследява Борис Станков на президентския пост в ЦСКА и още през 1992 г. клубът печели българското първенство. През 1993 г. става президент на БФС и изпълнява тази длъжност до 1994 г. Докато той е начело на БФС българският национален отбор по футбол достига най-големия си успех - победа срещу Франция през 1993 г. и четвърто място на световното първенство през 1994 г. Изпълнителен директор на ФК Ловеч и ФК Славия. От 1995 г. до 2008 г. е представител в България на германския медиен концерн УФА чрез фирмата S.V.-RSA Bulgaria. Собственик на свищовския Академик от 2000 г. до 2008 г. Валентин Михов е избран за член на борда на директорите на Европейската Професионална Футболна Лига. Президент на Българска Професионална Футболна Лига от 1996 г., до юни 2010 година. Носител на най-високото държавно отличие орден "Стара планина" за изключителен принос в областта на физическото възпитание и спорта. Сега г-н Михов помага на волейбола. Той се съгласи да даде интервю за Topsport.bg.

Здравейте, г-н Михов. Изминаха два кръга от новото първенство по футбол, които поднесоха доста изненади. Лудогорец и Литекс не успяха дори да вкарат гол, ЦСКА отново победи Левски. Очаквахте ли подобни резултати?

- Мога да сравня старта на сезона в България със ситуацията в Бразилия в навечерието на Мондиала - никой не знаеше как ще се представи "Селесао" и това беше големият въпрос. Представете си какво щеше да са случи, ако Бразилия бе загубила първия си мач - трагедията щеше да е пълна. В България в момента първенството плува в мътна вода преди съставянето на новото правителство. Никой не знае какво ще се случи. За мен резултатите, в голяма степен, не са реални.

Едва юли месец сме, а трите ни участника в Лига Европа вече приключиха. Защо се получи така?

- Ще ви отговоря на въпроса с въпрос - кое ни е наред на нас, че футболът ни да върви? На какво отгоре да имаме победи в Европа? Честно казано в ситуацията, в която са клубовете, по-добре че отпаднаха сега. Какъв щеше да бъде смисълът да продължат кръг напред и там да отпаднат?! Ясно се вижда, че отборите ни не се движат в правилната посока.

Какво според вас трябва да се промени?

- Трябва да започнат да се налагат повече български играчи, повече местни момчета. Тези чужденци, които играят в "А" група толкова ли са по-добри от нашите момчета? Да не би да имат някакви свръх качества? Чужденците нищо не промениха! В школите имаме прекрасни деца, талантливи деца, но явно не сме намерили точните треньори и методи на работа.

Много треньори говорят за налагане на млади момчета, но малко го правят в действителност. Защо според вас - от страх отборът да не загуби даде мач, или заради липса на достатъчно качество в юношите?

- Аз съм на мнение, че в България има много талантливи спортисти. Също така обаче смятам, че за жалост по клубовете приоритетно си остава връзкарството. Много талантливи момчета не играят, защото родителите им не могат да "помагат". Няма да цитирам клубове, не са един и два, но за жалост е така. Така е при много юношески формации, включително и в националния отбор. Там селекционерът Александър Димитров намекна нещо, но остана само с намека.

Сашо Димитров каза, че му е дошло до гуша и е време да "изкрещи".

- Да, ама не изкрещя. Явно му затвориха устата преди да изкрещи.

Освен, че не виждаме юноши във водещите отбори, вече наблюдаваме и все по-малко публика. На Вечното дерби имаше не повече от 7000-8000 зрители. Нормално е Левски и ЦСКА да съберат общо толкова публика в центъра на София? Къде им отидоха феновете според вас?

- Сигурно са отишли на море (смее се).

Въпреки всичко имаме още един участник в Европа. Днес Лудогорец излиза срещу Партизан, а напрежението през последните дни доста се повдигна. Какви са очакванията ви от този дуел?

- За мен ситуацията в Лудогорец в момента е психологическа. Стойчо Стоев го познавам много добре, но това нетръгване на отбора в началото на сезона няма как да не рефлектира. Дано да гледат напред, да са му дали пълен картбланш. Предстоящият мач с Партизан е изключително важен, защото и този мач ако не се вземе, решенията на ръководството ще дойдат по-лесно. Друг е въпросът дали Домусчиев и неговият екип могат да намерят друг такъв треньор, говоря като манталитет и скромност. Но отново - всичко зависи от представянето срещу Партизан. Няма как след загуба от Хасково и равенства с Дюделанж и Черно море, да няма психотрвма. Не знам как Стойчо ще вдигне отбора за Партизан, дано успее. Това му е ребусът в момента пред него.

В състава на Партизан има предимно местни момчета. Явно или имат сериозно поколение, или подобно на много от нашите клубове, нямат средства за класни чужденци.

- Разбира се! Финансовото положение в сръбските клубове също е много сериозно. Не си мислете, че са по-добре от нас. Разликата е, че те продължават да пласират футболисти навън. Погледнете колко сръбски момчета играят в чужди първенства, при това в сериозни отбори и ги сравнете с нашите...

И все пак кой ще продължи напред - Лудогорец или Партизан?

- Който е по-надъхан.

През последните години видяхме различни формати на първенството. Отборите се разделиха на две седмици, на две шестици... Кой е най-подходящият вариант според вас?

- Скоро може и на две тройки да се разделят. Това съвсем сериозно ви го казвам. Все по-трудно става на клубовете да вземат лиценз. През годините са правени много компромиси, но нищо не се промени. Ако продължаваме така няма да се изненадам дойдат години, в които 5-6 отбора да получат лиценз.

Какво трябва да се направи?

- Преди всичко трябва да има стратегия! Държавата и Министерството на спорта трябва да имат стратегия за развитие на клубовете. Да има стратегия за строителство и поддръжка на спортни съоръжения. На тази тема мога да изнеса лекция на някои министри. Защото знаете ли - много хора не ги харесват, но сегашните собственици на футболните клубове са последните мохикани - ако ги няма, няма кой да дава пари за футбол. Батков, Ганчев, Домусчиев, Венци Стефанов... кой ги харесва, кой не, добри, лоши - те дават пари за футбол. Не съм им адвокат, но без тях футбол в България няма да има. След като няма държавна стратегия е така.

От края на миналата година сте ангажиран към волейболната лига на България, където ще помагате по рекламните и маркетинговите въпроси. Как се работи там? По-спокойно ли в сравнение с футбола, където имате огромен опит през годините?

- Три пъти по-спокойно е, защото всеки си знае работата. Ръководството на федерацията знае какво да прави, секретарят знае какво да прави, в националната лига знаят какво да правят. Според мен там има стратегия, която работи и продуктът волейбол ще се обнови първи. Освен това има много деца, които имат мерак да се занимават с волейбол. Залите лека-полека започват да се оправят.

Отскоро имаме нов национален селекционер...

- Аз винаги съм бил за български треньори, не само в националния, но и в клубните отбори. Преди години ние ги учихме чужденците, сега започнахме да взимаме от тях. Спомнете си преди време какви отбори имаха Левски, ЦСКА, Славия... При това отбори, съставени само от български играчи, нямаше чужденци. И се представяха отлично. Българските играчи ни донесоха успехи, а не чужденците. Според мен същото важи и за футбола. В баскетбола е малко по-различно, там един американец може да промени облика на отбора, да направи шоу. Но конкретно за футбола и волейбола - трябва да заложим на българското.

Като за финал - какво пожелание да си направим?

- Държавата да си седне на мястото, да видим едно пълно обединение на българските ръководители. Нека всички вземат пример от г-жа Меркел, която показва как трябва да се ръководи! Без обединение няма как да стане.