Александър Попов: Левски и Сектор Г спасяват ЦСКА

Александър Попов е роден на 5 април 1972 г. През 1998 г. застава начело на ЦСКА, като до днес е спечелил 3 шампионски титли. Женен е за дъщерята на треньора по футбол Аспарух Никодимов - Елица. През последните три години отборът изпадна в тежка финансова криза и бе принуден да оцелява чрез дарения на фенове и различни кампании. Довечера във Военния клуб в София ще се проведе благотворителен търг и вечерен коктейл, част от инициативата "100 сърца за ЦСКА".

- Г-н Попов, във време, в което говорим за тотално отчуждение и бездушие сред хората, подехте инициатива "100 сърца за ЦСКА". Струват ли си усилията?

- Вече почти година ЦСКА се финансира благодарение на тази инициатива. Това, че съществуваме в момента, се дължи на факта, че в България все още има хора с големи сърца, които обичат този отбор!

- Защо се стигна до тук - отборът, неколкократен шампион на България, с упехи в Европа, да е поставен на колене и да оцелява чрез феновете си?

- Защото, както винаги се случва в неразвитите страни като България, успехът не остава ненаказан... Вместо сега да берем плодовете от инвестициите и положения труд, от това, че побеждавахме в Европа грандове като Зенит (Казан), ние вече три години си плащаме, защото си позволихме да направим силен отбор! Това е ужасно! Но няма да се предадем! През всичките тези три години търсехме какви ли не начини за финансиране. Най-накрая, след поредния неуспех при поредния бизнесмен и поредния политик, реших: "Баста, дотук! Ще се справяме сами!". Така вече от година правим кампании. Тази довечера ще бъде третата. Благодарни сме на всички, които ни подкрепят.

- Какви са "хората със сърца", които ви помагат?

- Това са най-вече феновете на ЦСКА. Така стартирахме - с тяхната помощ. Не говоря само за волейболните фенове. Помагат ни и Сектор "Г", и Сектор "А", всички фракции на футболните фенове. Трябва да призная, че и много фенове на вечния враг "Левски" ни помагат, както и на други отбори. Всичко това се случва и с огромната помощ на вас, журналистите, които разяснявате нашите кампании. Радваме се, че кампанията вече не е чисто дарителска, не сме като просяци. След преговори с над 50 партньори и много усилен труд събрахме отстъпки, които нашите фенове и приятели могат да ползват чрез специална карта "100 сърца". Реално погледнато, срещу цената на самата карта ние предлагаме десетократно повече във вид на отстъпка.

- Какво точно ще представлява събитието тази вечер?

- Ще представим тези партньори. Нека най-сетне в България се чуят имената на хората, които обичат волейбола, които помагат на спорта. Ще има и благотворителен търг. Сред дарителите ни са Димитър Бербатов, Кубрат Пулев, Пламен Константинов, Матей Казийски, Антонина Зетова, Димитър Каров, Стефка Костадинова. Имената на всички вече са на сайта ни cskavolley.org. За настроението на гостите ще се грижат Димитър Рачков, радиолегендата Калин Катев, поп иконата Мария Илиева и примата на българската естрада Йорданка Христова, които също обичат ЦСКА. Това е положението - без сърце, без чест и морал много трудно нещо може нещо хубаво да се случи. Много съм горд, че в ЦСКА има такива хора! И съм още по-горд, че и хората, които обичат ЦСКА, са от същата порода! Благодаря на всички. Защото нашата борба не е просто борба за оцеляване на ЦСКА, а борба за оцеляване на българския волейбол.

- Шоуто във Военния клуб е доста "лъскаво" и скъпо. Как клуб като ЦСКА, който съществува чрез дарения на феновете си, може да си го позволи?

- Хората не бива да се учудват от показността на това мероприятие. Наистина искаме да му се даде гласност, да се чуят имената на тези, които ни подадоха ръка в този тежък момент. Да, това ще бъде ВИП вечер, на жълтите павета. Да, наистина е скъпо. Но благодарение на хората, които държат на ЦСКА и на българския волейбол, реализацията му няма да тежи финансово на отбора. Ние бяхме принудени от обстоятелствата да търсим различни форми, за да оцелеем. Можеше да си стоим в залата, да си тренираме, докато накрая хлопнем кепенците. Но ние обичаме този клуб! Не искахме да ни запомнят като "гробокопачите на ЦСКА". И затова потърсихме алтернативен начин да оцелеем.

- Вече 16 години сте начело на ЦСКА, сравняваме ви със сър Алекс Фъргюсън и Манчестър Юнайтед. Това ли е най-трудният период?

- Такава класация е невъзможна. Сегашният период е драматичен. Но сме имали и други тежки моменти.

- На жълтите павета, където тази вечер ще съберете 200 приятели - "хора със сърца", вече почти 200 дни тече граждански протест. Може ли нещо генерално да се промени във волейбола, ако не се промени преди това в държавата?

- Хубав въпрос... Време е както държавата, така и спортът, а и ние всички да се променим към по-добро. Тогава и животът ни ще бъде по-добър.

- Участвахте ли в някой от протестите през последните месеци?

- Лично не успях. Защото сме в такъв вихър в ЦСКА, че работим до много късно и е невъзможно да си вдигнем главата от нашите си проблеми. Признавам си, че и това е част от причината много неща в България да се случват по неправилен начин. Защото всички си копаем само в собствената градина, задълбали сме само в собствените си неща..

- Не чухме нито от ЦСКА, нито от сдружението "Приятели на волейбола", на което сте членове, позиция по участието на новорегистрирания отбор Левски Боол директно в елитната група. Наистина ли не виждате нищо нередно?

- Въпросите относно "Приятели на волейбола" не ги задавайте на мен. Що се отнася до ЦСКА, съзнателно решихме да не излизаме с позиция, защото веднага щеше да бъде представено от федерацията, а навярно и от някои фенове като заяждане между Левски и ЦСКА. Затова си мълча, не защото нямам мнение.

- Защо и останалите клубове в елитната лига не коментират?

- Както вече казах - всеки си копае в собствената градинка...

- Само спомен като едно "екзотично цвете" в градинката на ЦСКА ли ще остане онзи звезден отбор отпреди години - Филип Майо, Теди Салпаров, Рафа Паскуал?

- ЦСКА го е имало и ще го има! Преминаваме през драматични ситуации, но имаме една цел и много фенове, които я споделят. Независимо какво е положението сега, всички знаем, че където е текло, пак ще тече! Ако работим усърдно като колектив, ще се върнем там, където ни е мястото. Този отбор няма да бъде спомен. Чак тогава ще се успокоя!