Младият нападател на Левски Атанас Курдов бе със силно смесени чувства след решителния мач за титлата при юношите старша възраст. От една страна, той беше много тъжен, защото "сините" загубиха титлата от ЦСКА след изпълнение на дузпи. От друга страна, вече мисълта му бе насочена с радостно вълнение към новия клуб - Леверкузен, който закупи 18-годишния младеж.    

- Наско, вие ли повече заслужавахте победата или трябва да съжалявате, че я изпуснахте и ЦСКА ликува?
- Вие, журналистите, трябва да кажете, вие гледахте отвън.

- Но все пак защо загубихте този двубой, макар и с дузпи?
- Видяхте колко положения изпуснахме. И след като не успяхме да вкараме гол, ЦСКА съвсем заслужено ни победи. Дузпите са една рулетка, на която не може да се разчита... Съжалявам много за това. Извинявам се на публиката на Левски заради голямата подкрепа, която ни оказаха феновете по време на мача, но...

- А на вас извиниха ли ви се Мариян Огнянов и Лъчезар Балтанов, чиито пропуски от бялата точка се оказаха решаващи?
- Да, извиниха се. Но всеки може да изпусне дузпа, знаете колко големи футболисти са го правили. Затова ние не им се сърдим и ги подкрепяме напълно след тази тяхна несполука.

- Настройваш ли се на вълна Леверкузен, тръгваш по пътя на Бербатов, вече се правят сравнения между вас...
- Има още много фурни хляб да изям, докато стигна Бербатов. Но, разбира се, радвам се, че тръгвам по неговия път. И дай, Боже, да го надмина един ден. Това е целта ми - да се развия за големия футбол и да надмина баща си и да стигна, и евентуално да надмина и Бербатов.

- По-добри ли бяха условията на Леверкузен в сравнение с тези на Монако, който също се интересуваше от теб, и ти лично къде искаше да играеш повече?
- Предполагам, че знаете, че огромното ми желание беше да играя в Левски. Жалко, че тази мечта не се сбъдна. Но се надявам някой ден да се върна на "Герена", защото "Герена" е моят дом и там се чувствам най-добре. Но същевременно, пак казвам - радостен съм, че отивам в такъв голям клуб като Леверкузен и се надявам да се развия добре.

- А защо не се сбъдна желанието ти да играеш в първия отбор на Левски?
- Такива бяха обстоятелствата. Защо така се развиха нещата може да попитате г-н Стоилов.

- В последния ти мач за юношите на любимия ти Левски не успя да спечелиш титлата, това прави ли те по-тъжен?
- Миналата година спечелих титлата, но винаги е било сладко да биеш ЦСКА и да си тръгваш от стадиона с купата след победа над "червените". Много съжалявам, че това сега не стана.

- Имаше ли у вас притеснение преди този мач и ти лично притеснен ли беше с оглед и на това, че човек на Леверкузен беше заради теб на трибуните на националния стадион?
- Нито в отбора, нито в мен имаше притеснение, просто не ни достигна малко късмет да победим. Но е истина, че преди мача бях малко напрегнат.

- А преди този финален двубой специално дузпи тренирахте ли?
- Не, не! Ние сме Левски и не излизаме за дузпи, излизаме винаги да бием ЦСКА в редовното време. 

- Станимир Стоилов те беше включил в групата от юноши, които трябваше да се присъединят към лагера на първия отбор в Австрия след финала с ЦСКА. Сега, след като от новия сезон ще си футболист на Леверкузен, ще заминеш ли за Линдабрун?
- Не, какво да правя там?...