В момент, когато професионалните спортни клубове в почти всички големи градове сградата и дори едва оцеляват, едно сравнително малко градче успява да поддържа цели три клуба в най-популярните колективни спортове - футбол, баскетбол и волейбол. Нещо повече - нивото  им е повече от добро. Става въпрос за Монтана.

За да разберем как е възможно една Община от най-бедната част от Евросъюза да намира пари за спорт, а София и Пловдив - не, Topsport.bgсе свърза с градоначалника Златко Живков.

Намерихме кмета на заседание на Еврокомитета на регионите в Брюксел, на който той е член.

Какво се случва в Брюксел, господин Живков?

- Работи се. В момента съм на заседание на Еврокомитета на регионите, член съм му. Движим и един проект.

Минаваме директно на темата - защо и как успявате да развивате професионален спорт в Монтана?

- Вижте,  държавата изцяло е загърбила професионалния спорт.  Работил съм с 8 правителства вече и общо взето е едно и също. При тази картина, остава Общините да се броят сами. Ако имат интерес, разбира се. Държавата може да помогне с материална база, но и това не го прави. Има парадокси и с оперативните програми. Защо ли? Много просто. Малки села могат да правят техническа база, големите областни градове са лишени от достъп до програмата за селските райони.

Тогава какво Ви остава?

- Голяма част от Общините заделят средства за спорта. Мога да дам много примери - Ямбол , Добрич, Враца и редица други. Това обаче не решава проблемите. Това,  че си заделил едни 180 000 лева на година не решава проблемите на един спорт.

Защо го правите тогава?

- Ами защото имаме над 50 души на работа във футболния клуб и над 200 деца в школата. Кметовете обаче не са мотивирани да развиват спорта  последователно. Не срещат никакво разбиране, а само обща съпротива. Останахме малко в България с последователна политика. Искам да кажа,  издръжката на клубовете само започва от Общината, не завършва.

Кажете, как се издържат монтанските клубове?

- На мен тази работа ми коства по 2-3 часа отгоре на ден. Издръжката на клубовете е тежко начинание, свързано е с дарители, рекламодатели, много често бизнесът страни от спорта. Поради това големи градове, областни центрове, странят от спорта. За мен обаче това не са усилия, хвърлени нахалост. За тая работа наистина трябват топки, както се казва. Човек трябва да има нерви да налива вода в пясъка, както пък повтаря Йордан Лечков.  Общината осигурява около 15% от бюджета на клубовете. В различните спортове има различни хора, които ни помагат. За съжаление, помагат заради добрите ми лични контакти с тях, не заради спорта. Голяма част от тях дори не са от Монтана, а сме 23-ия по големина град у нас. Ако мен ме няма, те едва ли ще продължат да дават пари за спорт в Монтана, казвам го със съжаление.

Защо е така, къде е местният бизнес?

- Хората в страната с отношение към професионалния спорт са много малко. Дори в най-големите градове. Ето, Бургас стана Европейска столица на спорта. Често казвам, че те ако са европейска, Монтана трябва да е олимпийска - с толкова спортисти - мъже,жени, деца... Та ние имаме 104 души само в трите колективни спорта. Над 200 деца в школите ни, с турнири в чужбина. Ходят, срешат се с връстници,играят срещу тях, учат се. Иначе къде биха се изправили срещу турски, латвийски и всякакви други отбори.

Кажете най-общо, колко струва издръжката на футболния, баскетболния и волейболния клуб?

- Ами за „Б" група 800 000 до 1 милиона лева годишно стига, за да си на добро ниво. В тази сума влизат лагери, подготовки, които са скъпи.

В баскетбола и волейбола делим мегдан с най-добрите. Там отиват по едни 300 000 - 400 000 лева, годишно,които ти гарантират медал.

Кажете какво става във волейболния клуб. Отпаднахте на полуфинал от Марек за първенство,  имате ли амбиции за Купата?

- Марек ни отстраниха, но и те не са това, което бяха. Силите са изравнени, най-добрите по бюджет са и начело в класирането. Левски и ЦСКА са по-назад.

Мислите ли да картотекирате национал за Купата?

- Имаме подобно желание за национали. Има условности в това, дали можем да ангажираме национали. Дори Арда се отпиват да го направят, Добруджа, Нефтохимик - също. Имам самочувствието да кажа, че не сме по-лоши от тях и можем да изпълним онова, което обещаем на играчите, за другите не съм сигурен, че могат. Групата ни е много тежка

А първенството?

- Жалко е, че завършихме трети. Все пак за пръв път сме с медал, но съм бесен, че изпуснахме шанса да сме първи в редовния сезон.

Планирате ли да участвате в евротурнирите?

- Ще се борим за Купата, това е сигурно. Апетитът идва с яденето, иска ни се да играем в Европа. Ако спортовете ни не бяха толкова много, щях да ви отговоря без колебания утвърдително. Един да намаля от тях, ще е доста по-леко и ще има повече средства за останалите, но при тази ситуация, няма как.  Отборите ни са с много традиции и не искаме да го правим. Не ми дава сърце. Ако намерим повече спонсори, ще стане. Водих обаче много разговори, бизнесът страни и бяга от такива ангажименти.

Как виждате бъдещето на футболния отбор в „А" група?

-  В момента виждам „А" група с толкова много проблеми... ЦСКА и Левски не приличат на себе си по нищо. Двата пловдивски клуба също не са в по-добро състояние. Изобщо извън Лудогорец, Литекс и държавния отбор Берое положението е зле. И това в Стара Загора рано или късно ще приключи. Аз се чудя как е възможно такова нещо - държавна фирма да издържа клуб. единствени в България са те. Това не е ставало и по време на комунизма.

Защо бизнесът страни от спорта?

- Едни не искат да бъдат лъгани, защото в спорта се редуват безобразие след безобразие.  И въпреки това, не е редно. Да, ние не сме Русия или дори Сърбия, но ние сме в ЕС. Им има и богати хора с възможности, но бяха изтикани встрани от желанието си да продължат с чисто филантропските си акции. От нашите отбори не могат да се изкарат пари по нормален начин, не коментирам глупостите, свързани с черни каси, черно тото и т.н.  Повечето хора странят. Държавата може да даде някакви облекчения за тези хора, но....Ние вечно сме закъснели, вечно закъсали.  За 5-10 години се опитваме да правим неща, които други страни са правили за 100. Да, ама така не става, а и другите не стоят на едно място.

Да поговорим за инфраструктурата. Какво става със залата в Монтана?

- Ние зала имаме и сега. Даже две - една за баскетбола, една за волейбола. Мислим за нова зала, за стадион. Изградихме един изкуствен терен, кандидатстваме за финансиране за още един. Стратегическа цел остава да имаме за още една зала.

Знаете навярно, че от по-следващия сезон БФС задължи всички елитни клубове да имат осветление на стадионите си?

- Разбира се. И това ще стане.  Ние ще имаме осветление, ще бъдем първият клуб на Северозапад с такова. Има още неща да се изчистят, но всичко е почти  готово.

Ще запазите ли спортно-техническото ръководство в лицето на Ферарио Спасов и Мишо Мадански?

- На този етап нямам основания да съм недоволен от работата им, резултатите го показват. Отборът се представя много добре и честно казано, няма основание за промяна, специално при треньорите.

Ще трябва обаче да вдигнете бюджета за „А" група...

- Там има и пари от ТВ-права, колкото и да са мижави спрямо Румъния, да речем. Този ресурс не е за подценяване, той ще дойде отгоре. Ние в момента не разчитаме на тях, но при всички положения бюджетът ще бъде по-висок.

Работите ли по селекцията?

-  Отсега са набелязани различни хора от нашето първенство и без да говоря големи приказки - дори и от чужбина, но няма да има големи промени.

Да поговорим малко и за баскетбол.

-  За нашия град този спорт е традиционен, делим мегдан с Бургас и Дунав. Русенки пак ще станат шампиони, според мен. Русе е пъти по-голям град от Монтана. Изобщо не могат да се сравняват с нас, много повече възможности имат.  Монтана обаче е единственият клуб у нас, който от 25 години не е излизал от елита. Единствения клуб сме - разни там „червени ангели", ЦСКА, Левски не издържаха, няма ги вече.  Останахме малко клубове. Хубаво е, че в последните години има силна атака на Хасково, отделят много усилия там, постигнаха нелоши резултати.

Като обобщение - доволен ли сте от представянето на отборите ви?

- Годината за мен е година, в която взехме медали и титли. Убеден съм, че във футбола ще вземем титлата за шампион на „Б" група. Трудно ще ни стигнат другите, макар че всичко е възможно. Ние ще определим и втория, класирал се за елита.  Преди мислех, че ще е Пирин, но сега не се знае. Искрено се надявам следващия месец да финишираме с трофей и това в годината, в която правим серия от 5 месеца без допуснат гол. Надиграхме и бихме Левски и ЦСКА. Мисля, че свършихме добра работа.

Като финал - имате вече 4 кметски мандата зад гърба си. ще се кандидатирате ли отново?

- Аз съм един от тримата кметове с 4 мандата, като говорим все пак за областни центрове. Това е рекорд от римско време още (смее се).

Вижте, в момента върви работа по над 30 проекта. Ако всичко е нормално, до месец - два ще  реша окончателно дали ще се кандидатирам пак. Нямам основание да не си довърша много работа, която съм започнал, да го кажем така. Разбира се, има още малко време. От моето решение са зависими много хора в Монтана. И са притеснени страшно много хора.

Не съм свикнал леко да се отказвам, преборих се с какво ли не. Докато съм на този пост, гледам да съм  полезен на хората. Имал съм подкрепата на хора, които иначе гласуват за различни партии. Подкрепят ме и дори не слушат партийните си ръководства. Досега е било така, една от причините за моите 4 категорични победи.