Диа Евтимова е родена на 30 април 1987 година. Тази година е записала 46 победи и 19 загуби. Спечели турнирите в родния си град Хасково и в Палич (Срб). Евтимова игра на финалите  в Русе, Марибор и Подгорица. В понеделник тя влезе за първи път в кариерата си в Топ 300 и заема 288-о място.


- Диа, попадането ти сред първите 300 тенисистки в света ли беше целта за годината?

- Не мога да кажа, че е била точно тази, но съм доволна от факта. Завърших 2005 г. под номер 540, така че напредъкът е очевиден.

- На какво се дължи той?

- Най-вече на здрава работа. За този голям скок допринесе и физическата подготовка - особено тренировките за раменен пояс. Освен това отделям много внимание на началния удар. Започнах да намалявам замаха при форхенд в полето. Така вземам топката по-рано и играта ми става по-бърза и по-агресивна. Това е важно при играта на твърди кортове.

- Имаше контузия в бедрото. Излекували я?

- Още имам проблеми. В момента съм си в Хасково и правя водни процедури. Освен това вземам хомеопатични лекарства.Надявам се да съм във форма, защото ще играя още два турнира тази година. Те са на твърда настилка в Израел - от 20 ноември в Рамат Ашарон и седмица по-късно в Тел Авив.

- Тази травма отложи дебюта ти в турнирите от WTA. Той беше планиран за Хаселт...

- Да, така беше. Но живот и здраве догодина се надявам да запиша първите си участия. След Нова година ще играя в Съединените щати на турнири от ITF. Планираме да атакуваме някое състезание в края на февруари там - най-вероятно в Мемфис.

- А обмисляш ли да запишеш първо участие в Големия шлем?

- Смятам да играя през май на „Ролан Гарос". Ще имам достатъчно точки, за да влезна в квалификациите в Париж.

- Кога България ще има отново две състезателки сред първите 100?

- Още догодина. Убедена съм, че ще влезна в стотицата, защото имам качества за това. Но трябва да тренирам много усърдно и да съм здрава. Нужен е и малко късмет.

- Преди години беше в школата на Жюстин Енен в Белгия. Защо не продължи?

- Наистина изкарах три години там. Бях и в школата на Разано във Франция. С баща ми преценихме, че този стил на игра, който се налага не е за мен. В школата на Жюстин се залага на дефанзивната игра, с повече физическа сила. Искаха от мен и да кача килограми, което не намирам за нормално. Затова като навърших 18 години се отказах от техните услуги. Сега се готвя с баща ми, който е всичко за мен - родител, ментор, треньор и психолог.