Драган Нешич: Целите пред България са много сериозни

На 19 януари Управителният съвет на БФВолейбол утвърди Драган Нешич за новия старши-треньор на женския национален отбор. Заради ангажиментите си и натоварената програма в румънското първенство, където сръбският специалист е начело на ЦСМ (Търговище) с помощник треньор Атанас Лазаров, наставникът тази седмица намери свободно време, за да дойде до България и официално да сключи своя договор. През тази година на женския национален отбор му предстоят три много важни състезания - Европейски олимпийски игри в Баку, Гран при и Европейско първенство в Белгия и Холандия, което ще се проведе от 26-и септември до 4-и октомври. 43-годишният Нешич за втори път застава начело на представителния ни тим след престоя му от 2006-а до 2010-а година, когато под негово ръководство станахме 8-и на Евро 2009 в Полша и 11-ти на Евро 2007 в Белгия и Люксемург. Преди това съпругът на Нели Маринова бе помощник треньор на Емил Тренев през 2001-а година, когато спечелихме бронзови медали от Европейското първенство във Варна. От 2003-а до 2006-а година настоящият селекционер заемаше същата позиция, когато начело на жените бе Джовани Гуидети. Ето и какво сподели, за сайта на БФВ, вече официално новият старши-треньор на женския национален отбор Драган Нешич:

Г-н Нешич, директно към въпроса - какви са поставените цели пред Вас и женския национален отбор през 2015-а година?

-Сериозни! Имаме сериозни състезания и от всички тях трябва да вземем възможно най-много точки, които можем да спечелим първо от едно добро класиране на Европейските олимпийски игри в Азербайджан. След това от Гран при и накрая едно Европейско първенство, на което според мен отборът има и профил и качества за едно много добро класиране. Не искам сега да говорим за медали и тези неща, но със сигурност имаме профил на един сериозен европейски отбор. Сериозен европейски отбор, който с конкуренцията към този момент в Европа има възможност да е сред първите 6 отбора. И с качествата, които имат нашите състезатели мисля, че това може да стане реалност.

Това ли е основната цел - място в топ 6 на Евроволей 2015?

-Цел като цел е да се опитаме да спечелим тази квалификация за Олимпийските игри в Рио през 2016-а година, което е много важно, а това можем да го направим само с класиране до 6-о място в Европа. И да спечелим точки от другите състезания, които ни дават възможност да се изкачим в европейската ранглиста и да влезем в първите 8, защото в момента сме на 10-а позиция.

За какъв срок е договорът Ви начело на отбора?

-Нямаме срок. Винаги сме работили така с федерацията и г-н Лазаров. Винаги, когато свърши един цикъл, сядаме и виждаме дали сме доволни от работата. Имаме ли какво повече да правим още един с друг или не, и решаваме дали да продължим работата си заедно. И аз предпочитам така и за федерацията според мен е едно нормално отношение с треньора. Договорът с федерацията не е най-важното нещо.

Наскоро казахте, че желаете хората, които ще бъдат в щаба Ви да са предимно българи. Обсъдихте ли и ясни ли са вече някои от имената на помощниците Ви?

-Ще се опитаме всички хора, освен треньорът по физическа подготовка, да са българи. Защо казвам, че ще се опитаме? Днес получих възможност от федерацията да говоря с тях. Сега трябва нормално да обсъдим другите неща с всички треньори, които работят и по клубните си отбори. За сега мога да Ви кажа само едно име, а с другите тепърва трябва да говорим. Имената няма да са изненадващи, защото мисля, че са очаквани. Единственото име, което мога да кажа на този етап е това на Наско Лазаров, с който работим заедно в Търговище. Той на сто процента ще е с мен и вече даде своето съгласие.

Обсъдихте ли на срещата какво ще бъде бъдещето на Б-националния отбор на България?

-Все още не сме сигурни дали ще имаме Б-национален отбор. Причината да съществува е практическа и много от момичетата, които миналата година бяха в него, аз искам да заиграят при мен в първия състав. От тук идва и въпросът дали ние изобщо имаме възможност за Б-национален отбор и дали трябва да похарчим необходимите средства за неговото съществуване в тази посока. Моето желание е 5 - 6 момичета от Б-националния отбор, почти всички, сега да участват в А-националния отбор, защото имаме три много важни състезания от календара и програмата ни е много натоварена през тази година.

Една от състезателките в този Б-национален отбор е Петя Баракова от Левски (София), а след като договорът на Владимир Кузюткин не бе продължен той заяви, че е допуснал грешка, като не я е повикал за Световното първенство през изминалата година. Попада ли тя във вашите планове?

-Със сигурност и Петя Баракова и Силвана Чаушева попадат в нашите планове. Б-националният отбор миналата година бе една прекрасна идея за развитието на тези момичета. Следващата стъпка от него е включването им в А-националния отбор, а тази стъпка е тази година. Като цяло има много приятни момичета, които играят в българското първенство и които със сигурност могат да са част от националния отбор.

Какви са наблюденията Ви за националния отбор през последните години и неговото развитие под ръководството на други специалисти?

-Много добро. Мисля, че се направиха сериозни крачки напред. Единствено съжалявам и капитанът Страшимира Филипова преди време даде едно хубаво интервю, в което каза: „През лятото работим добре, печелим мачове и изглеждаме, като силен отбор. Но дойде септември и нищо." Ние се надяваме точно това да се опитаме да променим и когато дойде септември просто да стане нещо.

Притеснява ли Ви по някакъв начин това, че предните двама специалисти начело на женския национален отбор, Марчело Абонданца и Владимир Кузюткин, постигнаха хубави резултати, които не се оказаха достатъчни, за да бъдат продължени договорите им?

-Знаете ли, не знам с каква мотивация работеха тези треньори. Аз уважавам и двамата. И двамата са прекрасни треньори и са постигнали големи успехи. Аз знам каква е моята мотивация и съм сто процента сигурен, че моята мотивация е по-различна от тяхната. Аз съм сърбин, но и българин. Имам и български паспорт. Нещо прекрасно в моя живот е българка. Синът ми има двойно гражданство и освен спортни резултати, с България ме свързват и много други неща, а това е чувство, което със сигурност моите колеги нямаше как да имат. Те дойдоха тук, за да свършат една професионална работа и го направиха по един прекрасен начин. За това казвам, че моето чувство към националния отбор е малко по-различно, защото чувствам България като моя страна.

Веднага ли се съгласихте да поемете националния отбор или имахте колебания?

-Да, да. Отговорът е да. Знаете, че след като решихме да спрем да работим заедно през 2010-а година, по миналото лято водех националния отбор за младежи. И г-н Лазаров и федерацията знаеха, че винаги, когато трябва да се свърши сериозна работа, аз съм на линия. Нямаше обидени страни, скандали и трябваше само едно телефонно обаждане, за да кажа: „Да, няма проблеми!"

Какво мислите да промените в работата си в сравнение с предния период, когато бяхте начело на тима?

-Много, много неща. Аз сега съм абсолютно по-различен треньор и абсолютно по-различен човек. Шест, седем години съм по-възрастен, а с това съм по-опитен човек, по-опитен мъж. Междувременно станах баща и това е нещо, което ми дава още една отговорност повече. Почти всичко ще променя в сравнение с това, което съм правил преди. Като искам да уточня, че говорим за моята работа, а не за тази на моите колеги. Искам да променя това, което съм правил при предишния ми период начело на тима до 2010-а година и искам сега да е различно.

Започнахте ли да наблюдавате по-сериозно представянето на българските националки в клубните им отбори, след като разбрахте, че ще поемете жените?

-Знаете ли какво, не. И знаете ли защо? Аз кариерата на Страшимира Филипова и в тези години, когато не бях треньор на националния отбор, я следях и тя работеше и играеше в сериозни клубове. На Ева Янева също съм следял мачове. На Доби Рабаджиева, която една година бе с мен. На Емилия Николова, която за съжаление бе само половин година с мен в „Конеляно" и тогава не успяхме да я картотекираме. Ели Василева, която има една сериозна кариера и знаете ли, че не може да си треньор по волейбол и да не засечете тези момичета, които играят в едни от най-добрите европейски отбори.
Чухте ли се с някои от тях? -Да, почти с всички, с които съм работил, но не говорихме за нищо конкретно свързано с националния отбор. Но ние през годините изградихме такива отношение и с Ева Янева и Страшимира Филипова, че се чуваме да си честитим празници като Коледа. Ние имаме едно прекрасно уважение един към друг. Сега говорим само за Ева и Страши, но Диана Ненова също и те сега са станали вече най-възрастните в отбора. При предишния ми престой начело на тима те бяха най-младите в състава. Тогава бяха млади хубави състезатели, а сега са станали опитни.

Как ще се отрази работата Ви в клубния отбор на тази при жените?

-Това няма да е проблем. В средата на април аз ще съм свършил с работата си в моя отбор и няма да има никакъв проблем с това. За следващия сезон вече предстои да видим дали ще остана в Търговище или ще продължа кариерата си начело на някой друг отбор, защото договорът ми с тях е до май месец.