Нека игрите - а с тях и необузданият пиянски секс и разврат - започнат! В навечерието на лятната олимпиада в Лондон '12, която се открива на 27 юли, нова книга разкри какво всъщност се случва в олимпийските селища по цял свят. Без значение коя страна е домакин, най-големият проблем е как да бъдат осигурени необходимите количества алкохол и презервативи.

Според анонимния автор на "Тайният олимпиец" (The Secret Olympian), за когото се знае само, че е бивш британски спортист, организаторите са доставили 70 000 кондома на състезателите в Сидни през 2000 г. Количеството е било изчерпано за седмица. А понеже алкохолът и наркотиците са официално забранени в олимпийското село, спортистите често внасят нужните им напитки в бутилки от минерална вода, контрабандно покрай допинг агентите минава и необходимата мариухана.

"Когато съм там, работя на две отделни скорости - казва състезателка от олимпйския отбор на САЩ, пожелала анонимност. - Или съм толкова концентрирана, че не виждам нищо, или купонясвам като животно."

Организаторите по принцип не толерират такова поведение, но и не го порицават официално - за тях единственото важно е имиджът на олимпийските игри да остане неопетнен.

Или, както анонимният автор пише: "Каквото се случва в селото си остава в селото."

Помните ли световния потрес и невярващи погледи, когато през 2009 г. плувецът Майкъл Фелпс, който година преди това спечели 8 златни медала на олимпиадата в Пекин '08, бе хванат да пуши трева от огромно наргиле? Или когато през същата година на сцената излезе стриптийзьорка на име Тереза Уайт и обяви, че Фелпс харесва тройки с ниски момичета и "трябва да получи още един златен медал за правене на любов"? Ако Фелпс бе състезател в някой от водещите професионални спортове на Америка, нито едно от разкритията нямаше да е изненадващо. Но олимпийците са длъжни да отговарят на невъзможно висок стандарт.

"Никога не можем да бъдем част от риалити шоу - допълва същата американска олимпийка. - Националният олимпийски комитет на САЩ иска от нас определен имидж и поведение."

Олимпийското село всъщност е една огромна, предварително сформирана комуна, разделена на малки подгрупи според националността. Зоната на САЩ обикновено разполага с денонощен "Макдоналдс" и две бирарии - "Къщата на "Будвайзер" и "Къщата на "Хайнекен". Всичко е безплатно, включително неограничената доставка на презервативи, брандирани специфично за различните спортове (например, състезателите по кърлинг получават опаковки с малки камъни за кърлинг върху тях).

Въпреки това някои олимпийци твърдят, че ненаситната нужда от контрацептиви всъщност е огромен майтап. "Това е традиция - да взимаш толкова много, че да им се налага постоянно да зареждат нови - казва Тод Лодуик, 35-годишен участник на 5 зимни олимпиади и двукратен световен шампион в северната комбинация. - Това е мит: "О, вижте колко много секс правят тези олимпийци!" Не е ли смешно?" Все пак Лодуик признава, че на олимпиада спортистите правят много повече секс от обикновено.

"И как да не правят? След като възможността се открива сама..."

Той и анонимната американска олимпийка разкриват, че в селото има разделение сред състезателите - тези, които са от елита на елита и тренират фокусирани, въздържайки се от секс, алкохол и наркотици, докато не минат стартовете им, и тези които не са.

"В олимпийското село ги наричат "Дни на славата". Това са следсъстезателните опити всеки оставащ ден в селото да бъде запълнен с максимално количество алкохолно напоен секс - обяснява олимпийката. - Стоиш буден цяла нощ и купонясваш. Чакаш в 4.30 ч. да започнат да сервират закуска в "Макдоналдс". Ядеш, спиш, ставаш към 9-10 ч. за някоя пресконференция и после подновяваш купона отначало. Преди две години, беше шестият или седмият от "славните" дни, когато казах: "Стига, не мога повече". А останалите ме попитаха: "И ти се наричаш олимпийка?" И аз останах."

Има и своеобразно малцинство от спортисти, които са наясно, че не могат да гонят високо класиране, камо ли медал, или чиито дисциплини не са толкова изтощителни. Някои от тях са известни с това, че откриват партито рано, още преди да са застанали на старт.

"Ако можеше да се преродя, щях да започна да тренирам кърлинг - споделя Лодуик. - В кой друг спорт може да си извън всякаква спортна форма и пак да бъдеш считан за топспортист?"

Кърлърите може и да получават най-малко уважение сред състезателите, но пък са смятани предварително за златни медлисти, когато се стигне до купон. Потайната американска олимпийка признава, че когато свършили състезанията й на зимните игри във Ванкувър '10, тя напуснала олимпийското село и се пренесла при състезателите по кърлинг, които били настанени в самостоятелен хотел в Уистлър. "Това беше къщата на забавленията - казва тя. - Кърлърите са всеизвестни пиячи. Може би защото спортът им не изисква кой знае колко."

Колкото до секса, в "Тайният олимпиец" пише, че "Без значение кой е вашият тип, олимпийското село може да ви угоди, като предложи най-добрите видове на земята. Веднъж приключили състезанията, спортистите имат нужда да изразходват неизчерпаемата си енергия другояче.

Като породисти коне, които стават хиперактивни, когато не са тичали известно време."

И като се има предвид, че олимпийското село е неприкосновена територия, откъсната от реалния свят с добре охранявани огради, "няма нужда никой да разбира за твоето неблагоразумие".

"Чувствах се много виновна, че изневерявах на моя приятел - споделя олимпийката. - А другите състезатели ме питаха: "Защо? Снощи всички правиха секс."

Най-изненадващата част от американската олимпийска традиция? Да се наквасиш толкова много вечерта преди традиционното постолимпийско посещение в Белия дом, че на следващата сутрин, докато се ръкуваш с президента, да си още пиян. Олимпийците обикновено пристигат във Вашингтон ден по-рано и официалните лица от делегацията започват обречена битка да запазят спортистите в адекватен вид. "Обикновено разговорите са заплашителни - разказва Лодуик. - Най-често чуваме от ръководителите: "Ако се издъниш тук, всичко за теб е свършено!"

След което спортистите плъзват из града.

"Получава се нещо като голямо събиране на класа - обяснява Лодуик. - Оказваш се нафиркан до козирката и до края на вечерта вече спиш в някоя стая, в която не би следвало да спиш."

Тогава пък идва звънът на будилника.

"Действа отрезвяващо да се сетиш, че в 5 ч. си още пиян, а в 7 трябва да си в автобуса, за да се срещнеш с президента в 10 - добавя скиорът. - В автобуса има умни хора, които пият вода, но има и по-умни, които си казват: "Какво, по дяволите, нека купонът продължи!" Когато олимпиадата приключи, съм във върхова пиянска форма."

Анонимната олимпийка разказва, че нейният опит в Белия дом през 2010-а е подобен.

"Бях потресена от себе си - уверява тя. - Пих толкова много, че се събудих до едно момче, без да имам ни най-малка представа какво се е случило. Още съм пияна, а всеки момент трябва да се запозная с президента. Мисля, че вицепрезидентът Байдън душеше дъха ми. Беше толкова близо до мен, че можеше да му захапя носа, без да помръдвам. Убедена съм, че вонях на ликьор. Исках да потъна вдън земя, но те всички се усмихваха."

Олимпийският отбор на САЩ агонизира цяла сутрин. "Разменяхме си SMS-и кой колко зле се чувства. Беше забавно", добавя тя.

Според Лодуик да бъдеш пиян в Белия дом е традиция поне откакто той се състезава. И както всяко друго събитие, е нещо, за което спортистите се подготвят с месеци. "След олимпиадата усещаш, че всеки е изчерпал енергията си - разказва Лодуик. - Изведнъж си казваш "По дяволите!" и виждаш как енергията се изпарява. Като проклет порив е. И всички си мислят: "Ще се видим след два месеца в Белия дом!"