Демонстративното напускане на руските хокеисти точно преди изпълнението на химна на Канада за съжаление, се вписва в логиката на руската политика в последно време. Постоянната нужда другите да уважават нашите ценности и победи ни кара често да забравяме не само за уважението, но даже и за елементарния такт по отношение на чуждите ценности и успехи.

Голяма част от играчите на руския отбор - само седем хокеисти бяха останали на леда - напуснаха в момента на награждаването на канадците под бурните освирквания на феновете.

Според някои информации заповедта за напускане е дадена от старши треньора Олег Знарок - емоционален и предан на хокея човек, който обаче се "прослави" на предишния световен шампионат с възгледите си за добро и лошо, след като показа на наставника на шведския тим жест с ръка по гърлото - тоест "ще те убия". После Знарок се пошегува, че уж поискал лекарство за болки в гърлото.

Според други сведения нареждането за напускане по време на награждаването било на капитана на руския тим Иля Ковалчук.

Оправдания за подобни действия в духа на "силно се разстроихме" и "бяхме силно обидени" нямат нужда от коментар. И първото, и второто са от терминологията на детския, а не професионалния хокей.

Разбира се, в решаващи сблъсъци между стари непримирими, но уважаващи се взаимно съперници е възможно всичко: сълзи, псувни, физически конфронтации. Силната радост от победата и обидата от поражението са нещо нормално, но точно в това се различават децата от възрастните - че могат да го преодолеят. Това е спорт, а не война. Отборите на САЩ и Канада са хокейни тимове, а не вражески армии, сражавали се с нашите национали, които пък не са специален отряд.

Поведението на националния отбор предизвика шок и в стария приятел на Русия - президента на Международната федерация по хокей Рене Фасел, който вече заяви, че руската федерация ще бъде наказана.

"За първи път ставам свидетел подобно нещо в 29-те финала, на които съм имал честта да присъствам. Стореното от руския отбор е напълно неприемливо. На леда по време на игра може да стане всичко - сблъсъци, разправии. Но липсата на уважение към съперника след мач е ненужно", заяви Фасел пред ТАСС.

Фасел абсолютно точно и правилно определи виновниците за скандала: "Видях, че Овечкин и Малкин се опитаха да спрат останалите играчи, които тръгнаха към съблекалнята. В този случай не трябва да хвърляме вина върху самите хокеисти. Отборът има ръководство - старши треньор и главен мениджър, които са длъжни да са на леда в този момент и да предотвратят такава ситуация."

На този фон версията на пресаташето на руския отбор Игор Ларин пред "Съветски спорт" изглежда крайно слаба: "Доколкото разбирам, организаторите са отворили вратата на отбора, за да може да си тръгне от игрището." Излиза, че сякаш нас са ни изгонили. Все едно това е първата церемония по награждаване в живота на хокеистите ни и те не знаели за кого се отваря в такива случаи вратата.

Ако си представим обратната ситуация - финалът се играе в Русия, а канадците (американците, чехите, беларусите или който и да е) не остават да изслушат руския химн, как биха реагирали в нашата страна? Почти без съмнение на загубилите щеше да им се припомнят всички грехове, включително и отсъствието на лидерите им на парада на 9 май в Москва.

Справедливо би се казало, че простакът не играе хокей, че не трябва да се смесва спортът с политиката, че неумението да губиш е проява на слабост, а не сила... Но в тази ситуация руските хокеисти и ръководство не проявиха уважение към съперника, но да се крещи по техен адрес "срам!" би било непатриотично.

Излиза и че хокеисти и ръководство едва ли не се жалват от почетното и обективно отразяващо съотношението на силите второ място на световното първенство. 

Главният мениджър на тима Андрей Сафронов почти се разплака в ефир, извинявайки се за поражението, въпреки че преди мача букмейкърите определиха за три пъти по-големи шансовете на Канада за победа. Тогава защо този достоен сребърен медал след силна игра (финалът не трябва да ви заблуждава - нашият отбор наистина се постара) се възприема едва ли не като политическо поражение?

Политическото напрежение върху хокея започна още по време на олимпиадата в Сочи. По време на мача от предварителните групи срещу САЩ съдиите не зачетоха гол на нашия тим (впоследствие беше доказано убедително, че са отсъдили справедливо). Но у нас в публичното пространство това започна да се възприема като заговор срещу Русия. Впрочем точно така възприехме и "непобедите" на няколко наши фигуристи на олимпийските игри.

Превръщането на спорта в политическо противопоставяне - сталинско изобретение. Той направо разформировал ЦДСА (Централния дом на съветската армия) заради това, че националният отбор на СССР (който основно е бил съставен от футболисти на този тим, шампион на страната) през 1952 не е спечелил златото в дебютната си олимпиада в Хелзинки.

В основата си тази история не е само за хокей. Тя е за всички нас. Ако е вярна версията, че младите състезатели в отбора са си тръгнали по заповед на треньора или капитана, то тогава образите на тези хора учат младите как трябва да се отнасят към "не нашите": и на леда, и на земята, и на рубежа, и в страната. Никакви правила, никакво уважение. Победили сме - ликуваме, унижаваме съперника. Загубили сме - обиждаме се, унижаваме съперника. Това, което е двойно обидно: нашите хокеисти действително играха на върха на възможностите си и направиха напълно достойно световното първенство. Можеше да си тръгнат с високо вдигнати глави и честно спечелени медали. А не със скандал.

След всичко това най-добрите руски хокеисти ще се върнат и, надяваме се, ще продължават да се завръщат в НХЛ. Главният герой на нашия отбор на световното - вратарят Сергей Бобровски, ще се върне в тима си "Кълъмбъс блу джакетс", където треньор е селекционерът на САЩ Тод Ричардс. И у нас в Континенталната хокейна лига играят чужди отбори и състезатели. Тук не сме се ангажирали с пълна изолация и общо "заместване на вноса".

Но този световен шампионат ще влезе в историята не толкова с фееричната игра на канадците, които вкараха 66 гола в десет мача, и доброто представяне на руския тим, колкото с недостойното поведение на загубилите след финала. С това са съгласни и по-голямата част от читателите на Gazeta.ru.

Освен това този ход на руснаците е особено предизвикателство в светлината на факта, че на следващото първенство през 2016 година в Русия нещата могат да се развият по обратния начин и те да са на върха.