Хърватия ни би (само) с 3:0 в една от последните ни, безсмислени, глупави, нещастни на теория и на практика квалификации за европейското догодина.
Пак ще се пише, пак ще се коментира...
Пак разбирачи ще правят "футболна дисекция" на никакви положения и ситуации, пак ще се вадят „анализатори" от нафталина...
Пак ще се припомнят Краси, Ицо, Боби, Лече...
Има ли смисъл, хора?!
Това беше отбор, така ли? Не съм съгласен. И аз като всички в България разбирам от жени, политика и футбол, за да се изказвам по темата, ама то жените ни са много, политиката явно е за всеки, а от футбола по-елементарна игра (особено у нас) едва ли има.
Няколко души, напълно дезорганизирани, неодушевени, неосъзнати, морално, психически и физически уморени още преди първия сигнал, обикаляха около футболисти на Барса и Реал, в опит да са максимално близо, че да ги щракнат от фотото до корнера.
Трагедия!
Без идея, без посока, лутащи се като на онази детска игра, с карфичката с опашка на нея и налучкването на магарешката задница на таблото.
Единствените с пулс в нашата половина на терена бяха Славчев и Сашо Тонев, ама то като не стигат пък топки до теб какво можеш само ти да направиш?
Всички напред, всички назад... Страхотна тактика. Както играехме едно време след училище.
Нападателите не получаваха подавания, халфовете не стигаха до топката, а на защитниците им беше толкова все тая, че Жоро Терзиев реши да провокира Митрев, изтупвайки капките вода, събрали се по рамката на вратата му.
Жоре, другата е тяхната, Жоре!
Това беше сякаш последният плач на по всяка вероятност отново предпоследното ни от последните няколко наистина последни за футбола ни поколения... Има смисъл, не са безразборно хвърлени думите.
Ще си живеем със спомените, то е ясно.
Жалко само, че децата ни ще искат да са „Меси", „Роналдо", че дори и "Ракитич" на теренчето пред блока, но със сигурност скоро няма да има някой бъдещ, мечтаещ талант с български футболен екип.
То остана ли фирма, която да ги произвежда тези екипи вече, а и кое да е името, изписано на гърба?
