По-важно е да се защитаваш или да атакуваш? Печели този, кто вкарва повече голове или онзи, който получава по-малко? Отговорите на тези принципни въпроси нямат еднозначен отговор в италианския футбол. По-скоро вярното е, че има цикли, в които ту едното е по-важно, ту другото. За офанзивният и дефанзивният стил се водят философски войни, развалят се приятелства, размахват се юмруци в медиите. Днешната ситуация в Серия А отново извади на дневен ред тази тема. Лидерът Наполи с отбелязаните 52 гола притежава най-мощната атака, като почти половината от попаденията са дело на Гонсало Игуаин (23). Вторият в класирането Ювентус пък има най-стабилната защита, с едва 15 допуснати гола. Коя от противоположните тенденции ще надделее в спора за скудетото? Баналният отговор е, че този, който съумее да извлече най-доброто и от двете.

Предупреждения и парадокси

Наполи при Маурицио Сари не е само впечатляваща офанзивна мощ. Защото кампанците са допуснали едва 19 гола. Дори спокойно може да се каже, че с идването на новия треньор тимът драстично повиши стабилоността си в ариергарда. Преди година по това време след 23 кръга отборът под ръководството на Рафаел Бенитес бе инкасирал 30 гола, или 11 повече от сега. Погледнато под същия знаменател и за Ювентус не може да се твърди, че сега е стерилен в атака с 43-те попадения, само 6 по-малко от миналата година.
Внимание - постиженията идват и си отиват, тъй като нещата бързо се променят. Преди Коледа Интер изглеждаше монолитен и труден за преодоляване, а после всичко рухна за 40 дни. Ето ви един факт за размисъл - при първата титла на Милан начело с Ариго Саки през 1988 г. росонерите допуснаха едва 14 гола през кампанията. Друга любопитно подробност - Милан през сезон 1991/92 г. вече под ръководството на Фабио Капело грабна скудетото с най-резултатната атака, реализирала 74 гола! В тези два примера не би имало нищо парадоксално, ако Саки не минаваше за офанзивен треньор, държащ на постоянен натиск и агресия. Обартното - на Капело е лепнат етикета: „Важно е да не допуснем гол". Значи не всичко е така, както изглежда на пръв поглед...

Легенди от миналото

Актуалните лидери в Серия А много биха се харесали на две знаменити журналистически пера и бивши главни редактори на „Гадзета дело спорт", които за съжаление вече не са сред нас. Джани Брера би бил безкрайно щастлив от стила на Юве, който със своята защита от трима реално реанимира по нов начин ролята на забравения в миналото либеро. Две безкомпромисни кучета-пазачи в лицето на Андреа Бардзали и Джорджо Киелени, и пред тях или зад тях в зависимост от ситуацията - свободният Леонардо Бонучи. Брера бе убеден, че заради традицията и манталитета италианците трябва да построяват играта си на основата на контраатакуващ стил. Но Ювентус на Алегри не се вписва изцяло в подобна концепция.
Обратно - Джино Палумбо, бе сторонник на един по-безскрупулен футбол насочен към шоуто. Наполи на Сари би му допаднал не само заради факта, че и той е кампанец и тифозо на тима, а защото отборът е проектиран да атакува в половината на съперника. Освен всичко друго, Брера и Палумбо се ненавиждаха един друг, а един следобед по време на мача Бреша - Торино спорът им прерасна в ръкопашна схватка на стадиона...

Не са само головете

Несъмнено представянето на лидера в атака се набива ярко на очи. Наполи прави средно на мач по 229 паса в половината на съперника, докато Ювентус - 169. Сари държи неговите футболисти да стигат колкото се може по-бързо до вратата от останалите. Алегри пък предпочита повече простор при офанзивните маневри. За агресивния и директен стил на кампанците говори и фактът, че те имат 43 положителни интервенции в наказателното поле, срещу 39 на бианконерите. Отбраната на Юве пък буквално изтласква опонентите, като не им оставя почти никакви шансове в последните 16 м. Торинци са допуснали съперникът да отправи общо 53 удара към вратара Джиджи Буфон, а в европейските първества от Топ 5 с по-нисък показател е само Байерн (40). В същото време бианконерите държат рекорда с инкасирани 23 точни шута от границите на наказателното поле, в сравнение с отборите от с Висшата лига, Примера дивисион, Бунделигата и Лига 1.
Цифрите не лъжат и само потвърждават традицията. През голямата част от историята си Ювентус винаги е бил синоним на стабилен отбор. Дзоф, Кукуреду, Джентиле, Фурино, Морини, Ширея - тази дефанзивна шесторка, спечилила първия евротрофей - Купата на УЕФА през 1977 г. е истински манифест на стабилността. В същото време козът на Наполи за единствените две титли (1987 и 1990) на тима бе Диего Марадона. Великолепният аржентинец направи шоуто и ги спечели. Това са технико-тактическити факти в исторически план. Затова трудно Ювентус би спечил титлата без сигурен тил, докато скудетото ще е мираж за Наполи с немощна атака.

Изводите

Статистиката понякога е забавно вълнуваща, но абсолютизирането й и клишетата трябва да бъдат забравени. Колко често пъти до втръсване е било повтаряно, че титлите се печелят от стабилната защита. И все пак, сега може да се каже, че е вярно и обратното. Ако вземем за база резултатите от създаването на Серия А (1929-30 г.) и изключим сезон 2004-05 г. заради Калчополи, то 24 пъти шампион е ставал отборът с най-резултатната атака. Но в 23 от случаите скудетото е отивало в тима, инкасирал най-малко голове. А 17 пъти първенецът е държал едновременно и двете постижения. Или ако сумираме резултатите излиза, че 41 пъти е ликувал с купата най-резултатният отбор, а 40 - този с най-непропускливата отбрана. В осатнилиит 18 случая шампионът нито е вкрал най-много, нито е допуснал най-малко. За моментната ситуация в Серия А можем да кажем, че атаката води с 1:0 на защитата. А генераният извод е, че балансът между офанзивният потенциал и стабилният дефанс е най-прекият път към успеха.