Популярното американско лайфстайл списание "Town & Country" посвещава октомврийския си брой на Роджър Федерер. В пространния очерк за звездата се проследяват интересни детайли от кариерата му, семейния му живот и ежедневието извън корта. "Роджър Федерер спечели рекорден брой титли от турнири от Големия шлем с прецизността на швейцарски часовник. И на 33 ентусиазмът му на корта остава непроменен. Но тенисът има някои сериозни съперници извън корта: книга с приказка за един щастлив брак, четири деца и страст за нещо съвсем неочаквано", започва материалът.
В най-тежките си мачове той поддържа равновесие и вълнуваща изразителност. Дори и сега, в есента на своята кариера, когато печели турнири все по-рядко, изглежда като човек, който излиза с радост във всеки един мач. "Грешка е да вярваш на всичко, което виждаш. Изглеждам като безгрижен и обичлив човек, който лесно постига всичко. Но това не е точно така", разкрива Федерер. И въпреки сегашния си статус на уравновесен и зрял човек, повечето от нас помнят, че Федерер беше луда глава преди години.
Израснал в съвсем обикновено семейство (Робърт и Линет Федерер се запознават по време на работата си в швейцарска фармацевтична фирма в Южна Африка и се връщат в родната Швейцария през 1973 г.), той беше доста сприхав като тийнейджър. Чупеше ракети, крещеше на съдиите, цупеше се за щяло и нещяло. Талантът му не будеше съмнение, но бурното му поведение изглеждаше, че може да го потисне. Мърморейки мрачно на себе си след всяка загубена точка, той си спомня, че винаги е бил "перфекционист, който не приема грешките си".
Федерер разказва една история за това как през 2000 г., когато е на 18 и играе в първия си турнир от тура, губи от сънародника си Марк Росе. В края Федерер плачел на корта, тотално загубил контрол, а Росе му казал да не се притеснява, защото това е само един мач и той ще спечели много турнири. "Лесно е да се каже. Но може би никога няма да спечеля турнир", отвърнал Роджър, който често се подсмихва, когато си припомни думите на Росе.
В ранните си години в тура, той прекарвал огромно време в гледане на мачовете си на запис. Искал да се убеди, че харесва това, което вижда. И всъщност не го харесвал - или поне не напълно. Убедил се, че трябва да промени поведението си. Също така се научил да "чете" играта си от самостоятелна гледна точка, така че да може да я планира с три удара напред. Но най-важното, което решил било: "Искам да съм щастлив, докато играя." И той наистина започнал да изпитва наслада от играта и да доставя такава на многобройните си почитатели.
"За мен това е единственото правилно нещо - да бъдеш щастлив, да се чувстваш щастлив и да споделяш щастието си с хората. Това е много важно", категоричен е швейцарецът. А житейското щастие е тема, към която Федерер се връща многократно и говори с удоволствие. През 2003 г. той спечели първата си титла от Големия шлем, а малко след това приятелката му и бъдеща съпруга Мирка (също тенисистка) прекрати кариерата си след серия от контузии.
Професионалните играчи са номади, които отсъстват от дома поне 40 седмици в годината. Мирка отлично била наясно с този факт и младата двойка решила да пътува заедно за турнирите. Тя се заела с организацията на пътуванията и ангажиментите, свързани с тях. 11 години след резервацията на първите самолетни билети и пет, откакто са женени, те имат две двойки близнаци и вече всички пътуват заедно...
Федерер определя това решение като единственото разумно."Тя ми липсваше на мен в хотелите, а аз ѝ липсвах на нея вкъщи. Това беше интересно време. Закуска, обяд и вечеря заедно - 365 дни в годината. И, да, ние обичаме всеки такъв миг и все още е така." Придвижването, разбира се, е станало доста по-трудно, но той не може да си представи да пътува без децата. "Защо имаме деца, ако не прекарваме времето си с тях", отбелязва Роджър и темата изглежда изчерпана.
Постепенно разговорът се завърта и около материалното благосъстояние на Федерер, който е един от най-богатите спортисти. "Forbes" изчислява, че той печели $40.000.000 годишно само от спонсорите си, сред които са Rolex, Credit Suisse, Wilson, Nike, Mercedes-Benz и Moët & Chandon. "Това са просто писания в пресата. Медиите обичат числата. Харесва ми да играя тенис и всичко свързано със спорта", казва Федерер и се връща към играта за сметка на финансовата дискусия.
"Не очаквах да стана професионален тенисист. Като малък обичах да се шегувам, че ще спечеля Уимбълдън, но дали наистина съм вярвал в това? Така че всичко, което се случи през последните 10 години, е повече, отколкото някога съм искал. И по тази причина, мисля, че изпитвам това удоволствие и тази наслада, защото си спомням добре как играех на корт №23. Спомням си колко тъжен и ядосан бях, когато бях по-млад. Спомням си колко много съм се трудил. И това е причината да не мога да се откажа от всичко с лека ръка." Според слуховете, той ще играе поне до Олимпиадата през 2016-а, а мнозина смятат, че ще продължи и след нея.
Французите имат чудесна дума, взаимствана и в английския - amateur (аматьор). В най-чистия си смисъл тя описва Роджър Федерер. Той е любител. Ясно е, че Федерер е един от най-талантливите професионалисти за всички времена, който цял живот е тренирал усилено и е натрупал планини от пари. Точно както е ясно, че той вече не играе за пари. Той е аматьор. Той излъчва любов към тениса и затова е такъв любимец на публиката. По тази причина феновете го обичат толкова, колкото заради всяко друго качество, което притежава.
На финала на Уимбълдън през 2008 г. Федерер участва в един от най-великите мачове за всички времена. Рафаел Надал спечели финала в Лондон, слагайки край на серията от пет поредни титли на швейцареца, но не и преди светът на тениса да види някои от разиграванията, за които е мечтал. Федерер описва загубата си като трагедия. Прибрал се в хотела и ял пица. Унил и смазан.
Но когато приститнал за US Open, всички искали да го питат за финала с Надал. Чак тогава осъзнал, че е гледан от милиони, които го мислят за неповторим. Приел поражението и разбрал, че хората го харесват и обичат в момент, в който е преживял тежко професионално разочарование. "Понякога феновете те обичат повече, когато си загубил. И мисля, че се радвам на невероятна подкрепа от 2008 г. нататък. Те искаха да ме видят да спечеля отново", философски завършва Федерер.
