Topsport.bg продължава рубриката си "Историята на Шампионска лига: 60 битки, 60 купи", посветена на най-великия клубен футболен турнир. В 60 поредни материала ще ви запознаем с всички издания на надпреварата, най-вече с финалите. Тази седмица на фокус е кампанията през сезон 1960/61 година.

1961 година: БЕНФИКА - БАРСЕЛОНА 3:2

РАЗВИТИЕ НА ТУРНИРА, ЦДНА (СОФИЯ) ПОБЕЖДАВА МОГЪЩИЯ ЮВЕНТУС

Купата на европейските шампиони 1960/61 е 6-то издание на турнира. 28 клубни отбора участват в него, в това число 26 национални шампиона от предходния сезон и Реал (Мадрид) като носител на трофея от предходния сезон. В крайна сметка до участие достигат 26 отбора, след като два отбора се отказват предварително.

Участниците играят в чист турнирен формат със срещи на разменено гостуване (изключение: финалът) за короната на европейския клубен футбол. При равенство след двете срещи, се изиграва трети мач на неутрален терен. Всички отбори освен Реал (Мадрид), Цървена звезда (Белград), Спарта (Ротердам), Болдклубен 1909 Оденсе и Йънг Бойс започват в предварителния кръг.

В предварителния кръг на надпреварата българският ЦДНА отстранява малко очаквано италианският Ювентус, въпреки че губи в първия мач с 0:2. В реванша се стига до историческото 4:1, което се помни и до днес.

ЦДНА - ЮВЕНТУС 4:1 (УНИКАЛНО АУДИО)

Съдия: Динст (Швейцария)
Стадион: Васил Левски - 50000 зрители
ЦДНА изиграва един от най-добрите си мачове в Европейските турнири и методично наложи волята си над авторитетния си съперник от Торино. Това са знаменити 90 минути, в които вдъхновените и мобилизирани българи поставиха на колене италианците.

Състав на ЦДНА: Г.Найденов, К.Ракаров, М.Манолов, Ст.Кошев, П.Димитров, Н.Ковачев, Ив.Ранков, Н.Цанев, П.Панайотов, Д.Якимов, Ив.Колев.
Състав на Ювентус: Романо, Бурели, Червато, Сарти, Коломбо, Леочини, Николе, Бониперти, Чарлз, Лайодиче, Стиванело.
Голмайстори: 2:0 Ковачев (19, 57), 3:0 Панайотов (68), 4:0 Цанев (76), 4:1 Николе (88)

Специално видео за тези, които се съмняват в тогавашната класа на италианския колос:

За съжаление още в следващата фаза ЦДНА е елиминиран от ИФК Малмьо, след 0:1 и 1:1 в реванша.


ЕТО И ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТУРНИРА ПРЕЗ СЕЗОН 1960/61: Фредрикста, Аякс Амстердам, Лимерик, Йънг Бойс, ЦЦА Букурещ, Спартак, Храдец Карлове, Гленейвън, Висмут, Хелсингфорс, ИФК Малмьо, Стад Реймс, Жьонес Еш, Рапид Виена, Бешикташ, Орхус, Легия Варшава, Ювентус Торино, ЦДНА София, Барселона, Лирсе, Цървена Звезда Белград, Дожа Уйпещ, Хартс, Бенфика Лисабон.


ЕДНАТА ИБЕРИЙСКА СТОЛИЦА Е СМЕНЕНА ОТ ДРУГА

Футболните фурии този път са добронамерени към Реал (Мадрид) и през сезон 1960/61 г монополът на футболистите в бяло приключва. Силите се изместват от едната иберийска столица към другата - Лисабон.

Всъщност Бенфика дори не побеждава шампиона. Не му се и налага. Тази задача се пада на Барселона, който поправя неуспеха си от предната година, елиминирайки "белия балет" с 4:3 общ резултат във втория етап. Два гола на испанския национал Луис Суарес правят Барселона първия отбор в историята на турнира, избегнал загуба в Мадрид.

Равенството 2:2 е последвано от триумф с 2:1 на "Камп Ноу" в реванша. Следват победи над Храдец на 1/4-финалите и Хамбургер ШФ на 1/2-финалите (макар и с трети мач). Успехите правят каталунците фаворити, но Бенфика имат други идеи...

 

Португалците постигат комфортни победи срещу Уйпещ, Орхус и Рапид (Виена).


Най-сериозното препятствие пред играчите на Бела Гутман е проблемът с публиката във Виена, който води до прекратяването на реванша от 1/2-финалите, при общ резултат 4:1 за Бенфика.


Финалът в Берн е доста по-напрегнат.


Шандор Кочиш и Золтан Шибор вкарват за Барселона на същия стадион, на който седем години по-рано губят световната титла с родната си Унгария.


Попаденията, против логиката на играта, са за Жозе Агуас, Марио Колуна и автогол на Антонио Рамайец. Те вадят трофея от испанските ръце.


"Орлите" полетяха, но подробностите следват...

 

 

 

 


ФИНАЛ, КОЙТО НАРУШАВА СТАТУКВОТО И ИЗГРАЖДА ЕДНА ЛЕГЕНДА!

Финалът се играе на 30 май 1961 г. на "Ванкдорфщадион" в Берн пред близо 27 000 зрители. За пръв път има друг победител вместо Реал (Мадрид). Голмайстор става Жозе Агуас от Бенфика (Лисабон) с 11 попадения.

Воден от странника Бела Гутман, младият и силно талантлив състав на "орлите" преодолява категорично шампионите на Шотландия Хартс, на Унгария - Уйпещ, на Дания - Орхус, и респектиращия по онова време австрийски Рапид (Виена).

Малцина обаче смятат, че Бенфика има шанс срещу звездния тим на Барса, включващ великите унгарци Шандор Кочиш и Золтан Цибор в атака, вещия плеймейкър Луис Суарес и Ладислао Кубала по крилото.

На стадион "Ванкдорф" в швейцарската столица Берн всичко изглежда нормално, когато Кочиш открива резултата с глава в типичен стил. Скоро след това обаче нападателят на португалците Агуаш изравнява след грешка на вратаря ветеран Рамалец.

Нещата стават още по-зле за Барса две минути по-късно, когато 37-годишният страж си отбелязва автогол при една върната топка, а през второто полувреме с далечен шут Колуна прави преднината на "орлите" 3:1.

 

Все пак в 75-ата мин. Цибор по подобен начин намалява и до края на мача в наказателното поле на Бенфика е опълчение, но щурмът на каталунците не дава резултат и капитанът Агуаш вдига бленуваната купа.


През следващия сезон лисабонският гранд вече има в редиците си великия Еузебио и защитава трофея в друг знаменит финал, побеждавайки не кой да е, а Реал (Мадрид) на Пушкаш и Де Стефано, с 5:3.


Така Бенфика записва за вечни времена името си сред европейските грандове и никой не очаква, че този втори техен трофей ще е и последен за предстоящите 50 сезона.



 

БЕНФИКА - БАРСЕЛОНА 3:2 (2:1)

0:1 - Кочиш (20 мин)
1:1 - Агуас (30)
2:1 - Рамайец (32) автогол
3:1 - Колуна (55)
3:2 - Шибор (75)

Бенфика: Перейра, Жоао, Фигуейредо, Мартинс, Нето, Крус, Аугусто, Сантана, Агуас (к), Колуна, Кавем
Треньор: Бела Гутман

Барселона: Рамайец, Фончо, Генсана, Грасиа, Вергес, Гарай, Кубала, Кочиш, Еваристо, Луис Суарес, Шибор
Треньор: Енрике Орисаола

Стадион: "Ванкдорф"

Публика: 33 000 зрители

Съдия: Готфрид Диенст (Швейцария)

ПЪТЯТ НА БЕНФИКА ДО КУПАТА:

ПРЕДВАРИТЕЛЕН КРЪГ:
Хартс - Бенфика 1:2, 0:3

ПЪРВИ КРЪГ:
Бенфика - Дожа Уйпещ 6:2, 1:2

ЧЕТВЪРТФИНАЛ:
Бенфика - Орхус 3:1, 4:1

ПОЛУФИНАЛ:
Бенфика - Рапид (Виена) 3:0, 1:1

ФИНАЛ:
Барселона - Бенфика 2:3

ВЕКОВНОТО ПРОКЛЯТИЕ НА БЕЛА ГУТМАН

Отборът на Бефника все още е преследван от проклятие, датиращо от 50 години. Преди половин век треньорът на португалския гранд Бела Гутман проклина отбора да не спечели европейска тила в следващите 100 години. Колкото и тогава да не се вярва на никого, клетвата проработва. Бенфика регистрира цели седем загубени финала в Европа - пет за купата на шампионите и два в купата на УЕФА или Лига Европа.

Как обаче се стига до проклятието, което както знаем е заради несъгласието на ръководството на клуба да увеличи заплата на треньора. Бела Гутман е роден на 27 януари 1899 година, в Будапеща. Някогашният център халф има забележителна треньорска кариера, в която води над 20 отбора. Колоритен е престоят му в румънския Чоканул през 1946 година. Там настоява заплатата му да бъде плащана под формата на зеленчуци, за да се справи с недостига на храна. От този момент кариерата му тръгва нагоре. Само един сезон, Гутман получава зеленчуци, тъй като решава да напусне румънския клуб.

Гутман изповядва философия, според която треньорът има специфична роля за всеки един футболист.  "Треньорът прилича на укротител на лъвове. Той се справя с животните, докато е сигурен в себе с и не изпитва притеснения. Но щом в очите му се появи и намек за страх, той е загубен", заявявал Гутман.

През 1959 година унгарецът поема Бенфика. В Лисабон Гутман постига най-големите си успехи. Основна роля за това има Еузебио. Именно наставникът се смята за откривателя на таланта на легендата след случайна среща между двамата в бръснарница. Бенфика печели КЕШ с 3:2 над Барселона на финала през 1961.

В онзи момент изглежда, че Бенфика ще господства на Стария континент така, както го прави Реал през 50-те години. Скоро обаче се намесват парите. Гутман се явява пред шефовете на Бенфика, за да намекне, че биха могли да му отпуснат премия.

Ръководството отвръща, че договорът му не предвижда такава. Той не издържа това и напуска. На сбогуване Гутман изрича фразата: "Аз си тръгвам, но през следващите сто години нито Бенфика, нито друг португалски отбор няма да спечели Купата на шампионите".

Така и до днес...