Херо: Отиването на ЦСКА във "В" група ще се отрази фатално на футбола ни

Българският треньор Димитър Димитров, известен още като Херо, е от онези хора, за които футболът е повече от професия. Той отдавна е разбрал, че не може да живее пълноценно, ако е извън ритъма на играта. Затова дали ще е в София, Пловдив, Бургас, Перм или Павлодар, на първо място за него е чувството, че прави това, което може най-добре. Да работи, мисли и диша с любимото си хоби. Което за него е и професия.

Митко, Казахстан сякаш те прероди за футбола, това ли е и твоето усещане?
- След всяка дълга пауза е нормално човек да влага повече енергия в новото начинание. При мен, както добре се знае, паузите са крайно нежелателни, защото ме изкарват от ритъм. Просто футболното ежедневие при мен трудно може да бъде компенсирано. Макар че в периода, в който бях без работа, имах уникални моменти със семейството, които са не по-малко важни за мен.

Уникален старт и не чак дотам добър финал на първата част от твоето казахстанско приключение. Това съвпада ли с твоята лична самооценка?
- Като резултати изглежда по този начин. Истината е, че и при мен, и при хората от Иртиш очакванията бяха надминати неколкократно. Отидох в клуб, който бе застрашен от изпадане, почти сигурен участник във втората шестица за заключителната част. Не само че напуснахме зоната на застрашените, влязохме във финалната шампионска шестица, но дълго и мечтаехме за място в Лига Европа. Факт е, че финиширахме с поредица от загуби, но като теглим чертата, трябва да сме доволни. А резултатите дори не казват всичко. Когато отидох за пръв път на домакински мач на Иртиш, имаше две хиляди души. Постепенно публиката се върна и сме играли пред 8-9 хиляди. Както винаги оценката на публиката е най-вярната. Публиката се върна и това, което гледаше, й хареса.

Вярно ли е, че толкова много са се привързали към теб, че не са ти позволили да си вземеш багажа за България?
- В рамките и на шегата един сак наистина остана в Павлодар по желание на местните. Хората искат да продължим да работим в Иртиш, защото видяха резултатите и ги оцениха.

Но отново си се сблъскал с финансови проблеми?
- Така е, не мога да го отрека. Има забавяне на плащанията и за съжаление постоянните обещания не се спазват. Много е вероятно част от футболистите да се възползват и да напуснат отбора, защото интерес към тях съществува, дори условията, които им се предлагат, надвишават в пъти това, което бе договорено от тях в Иртиш.

Като каза футболисти, ти заведе няколко през лятото и те предизвикаха фурор?
- Мога да кажа, че наистина момчетата се справиха. И тези, които дойдоха след мен през лятото, но и местните, които заварих. Изявите им в повечето мачове бяха оценени много високо. Ние направихме силни мачове срещу всичките водещи отбори в първенството. Дори съм убеден вътрешно, че Иртиш трябваше да бъде сред тези, които да представят Казахстан в европейските турнири догодина.

Като каза евротурнири, май Казахстан ще ни кара в близките години да му дишаме праха?
- Това е повече от сигурно. При всички положения като представяне казахстанските клубове бият българските. Имат участник в Шампионската лига, друг техен отбор - Кайрат, стигна до плейоф за влизане в Лига Европа. Следващата година няма да се изненадам, ако и други техни представители стигнат далеч в турнирите.

Това означава ли, че първенството им е по-силно от българското?
- Неприятно ми е да го кажа, но това е извън съмнение. И като интрига, и като качество на мачовете, и във всички компоненти. Но причината е, че те вървят напред, развиват се, докато ние тъпчем на едно място. Българският футбол деградира постоянно.

Но си има и специфики, които ти с твоя верен нюх си доловил...
- Работил съм достатъчно в чужбина, за да знам, че навсякъде е различно. В Казахстан имат свой модел за финансиране на футбола, който за силните и богати клубове работи отлично, но по-малките се сблъскват с големи трудности. Нещо интересно, което ме шокира, е наличието на контингент от местни футболисти, които се ползват с огромни привилегии. На практика те няма как да останат без отбор. И играят за много добри пари, ако им ги платят. Тази група футболисти според мен се ползва с незаслужена, сигурна гаранция, че както и да тренират и както и да играят, винаги ще бъдат на терена. И треньорите си имат проблеми с тях.

А любимците ти в черни екипи как са?
- Не вярвах, че ще го кажа, но ситуацията е

по-страшна, отколкото в България

В Казахстан съдията може да свири един мач както той си поиска, воден единствено и само от личния си интерес. И тарифите са много високи!

Ти игра с Иртиш и в редовния сезон, и във финалния плейоф, това добра формула ли е?
- Разликата между двете фази е колосална. За мен лично съперничеството бе едно през редовния сезон и се превърна в нещо съвсем различно, когато заиграхме във финалната шестица. Там като че ли всеки си знае предварително мястото. Затова и не гледам на резултатите и постигнатото място като реално отражение на играта и възможностите на Иртиш.

Но е реално твърдението, че марката български треньор е на пиедестал в Казахстан?
- Това, което постигна Мъри, е нещо забележително и уникално. То си е личен негов успех, но и страхотна реклама за българския футбол. За Казахстан преди идването на Стоилов ние сме били просто някаква държава. Сега вече думата българско е изпълнена с ценно съдържание. Много мога да кажа по тази тема, но всички в България трябва да знаят и ценят едно - Станимир Стоилов постигна нещо невероятно голямо за българския футбол.

А какво става с твоя паметник в Павлодар, намериха ли вече място, където да го поставят?
- Естествено, това бе в рамките на шегата. Не в рамките на шегата обаче хората наистина много ни обичат и ни карат да се чувстваме щастливи. Павлодар винаги ще остане специално място за мен.

Няма как в края на интервюто неизбежно да стигнем до специалното ти изявление за българския футбол и неговите несгоди...
- Без да бягам от отговор и от темата, все пак искам да отбележа, че в Павлодар интернетът не е добър и не съм гледал български мачове. Така че преки впечатления от последните месеци нямам. Но резултатите сами говорят за дереджето ни. И в европейските турнири, и в европейските квалификации. Годината за нашия футбол е повече от мизерна и така ще продължава. Истината е, че

българският футбол е в трагично състояние

а причините са до болка известни. Иначе виждам някакво събуждане в Левски, изненадам съм от кризата в Лудогорец. При всички положения голямото събитие на годината е отиването на ЦСКА във В група. Няма как това да не се отрази фатално, съперничеството между сини и червени е основополагащо за българския футбол. Най-много обаче ме вълнува продължаващият геноцид срещу институцията български треньор. Във водещите ни отбори отново се залага на чужденци, българските специалисти се сменят като носни кърпи. Направихме асоциация, обаче никой не се трогва от това. А след като сами не се уважаваме и зачитаме, как да чакаме това да го правят другите?! Знам, че съм вечната черна овца и каквото и да кажа, се посреща на нож. Но не аз, а фактите говорят повече от красноречиво.