Полузащитникът Николай Дюлгеров се наложи в италианския Акрагас като титуляр. 27-годишният юноша на Левски е играл още в отборите на Славия, Миньор (Пк), Лудогорец и ЦСКА. Той разказа за "България Днес" интересни неща около новия си клуб и града, в който живее. Дюлгеров разкри и дали би се върнал на стадион "Българска армия".

- Ники, свикна ли вече с новата обстановка в Италия?
- Да, чувствам се много добре тук. В отбора ме приемат като един от тях. Хората са много гостоприемни и топли. Като цяло животът в Италия ми харесва. Сега имахме тежък мач с Козенца, но щастието и късметът бяха с нас и победихме.

- Треньорът доволен ли е от изявите ти?
- Когато пристигнах тук, треньор бе бившият защитник на "Ювентус" Никола Легроталие. Той ми подаде ръка, но загубихме в първия ми мач много тежко и последва треньорска смяна. Със сегашния наставник Пино Риголи се разбираме добре. Голям професионалист е и има добър подход към всички футболисти.
- Изправи се на терена срещу Антонио Вутов, говорихте ли си нещо?
- Видяхме се и преди мача, и след това. Поговорихме нашироко за футбола в Лега Про. Той като доста по-опитен от мен в Италия ми разказа за живота тук. Антонио също се чувства доста добре на Апенините.
- Как се озова в този клуб?
- Отборът прояви сериозен интерес към мен. Аз също имах огромното желание за кариера в чужбина. Пред мен стоеше и възможност да се завърна в "А" група, но желаех да опитам нещо ново. За мой късмет нещата се получиха и се озовах тук след кратък пробен период от 3-4 дни. Успях да ги спечеля с желанието си за игра и подписах договор до края на сезона с опция за удължаване. Благодаря на мениджърите си Софрони Софрониев и Красимир Чавдаров.
- Акрагас пробва и други българи, но не се стигна до сделка. Щеше ли да ти бъде по-лесно с тях?
- Да, разбира се, че е много по-добре да имаш твой сънародник в отбора, когато си в чужбина. Имаше вероятност Симеон Райков също да подпише, но от "Черно море" предявиха високи финансови претенции. Сумата се оказа непосилна за италианците и това беше пречката. Наско Курдов също можеше да ми е съотборник, ние с него дойдохме заедно, но не се получи.
- Има ли засилен интерес към българи в италианския футбол?
- Вижте, ние, българите, малко се подценяваме. Не сме лоши футболисти по принцип, въпреки че в националния отбор нещата не се получават в последните години. Когато ни се даде възможност да мислим само за футбол, можем да направим разликата в отборите, за които играем. Дори в трета италианска дивизия футболът е на високо ниво, работи се професионално. Аз лично съм впечатлен колко се набляга на тактическите занимания, което е 80% от рецептата за успех.
- Вярваш ли, че сегашният ти клуб ще бъде трамплин за теб към по-горните нива в Италия?
- Разбира се. Трансферът ми е крачка напред. Благодарен съм на Господ, че ми даде възможността да заиграя в Италия. Поставил съм си за цел да заиграя в Серия "А" един ден.
- Какви са първите ти впечатления от града, в който живееш?
- Градът Агридженто се намира на остров Сицилия. Типично средиземноморски е, на брега на морето. Старинен град с много забележителности като стари сгради, храмове, арки. Голямо удоволствие ми доставя да се разхождам нощно време. Освен това тук много уважават българите, най-вече заради волейболната ни легенда Любо Ганев. Той е играл за местния отбор през 90-те години и е оставил ярка следа, все още всички го помнят.

- Ще учиш ли италиански език?
- Напредвам с езика, вече разбирам доста неща. Усилено се опитвам да го уча, защото комуникацията във футбола е важна. Имам съотборник словенец в отбора, с него се разбираме най-добре.
- Потърси ли контакт с другите български футболисти, които играят на Ботуша?
- С Ивайло Чочев се чуваме доста често. Освен че сме бивши съотборници от ЦСКА с него, сега се намираме и на един остров. Все още чакаме момента да сме свободни и двамата, за да започнем да си ходим на гости. Хубаво е всяко добро приятелство да се поддържа. Със Сашко Тонев още не сме говорили, но той живее много далече от мен.
- Щеше ли да се съгласиш да играеш за бившия ти клуб ЦСКА във "В" група?
- Бих играл за ЦСКА дори и в аматьорския футбол. Аз имах реалното желание да помогна на клуба, но никой не ме потърси. Не знам защо, може би така са преценили, но аз бях готов да облека отново червената фланелка.
- Следиш ли какво се случва в "А" група?
- Тъжно е отбори като ЦСКА, Литекс и Локо (Сф) да не са в елита. Доста негативи носи това в българския футбол, не сме цъфнали и вързали. Но явно трябва да го преболедуваме това и с течение на времето всичко да си дойде по старому. Знам, че за "Литекс" все още има шансове да останат в "А" група и аз мисля, че ще се случи. За ЦСКА се говорят най-различни неща, не знам кое е вярно. Отборът обаче е на луксозна подготовка в Гърция, дават се пари. Дочувам, че сега играчите са финансово по-добре, отколкото когато тимът беше в "А" група.