- Гледай ги тия, ще се избият за старите, претоплени пилешки хапки...
- Мизерници! Веднъж да свърши тази вечер, че не мога да ги гледам вече как се тъпчат!

Това, за съжаление, е разговор от предпоследната церемония по награждаването на Футболист на годината в България.

Разговор на доста, доста високо ниво, между футболни управници, наблюдаващи как представители на медиите тъпчат по възможно най-гнусен начин неизбръснатите си бузи, предъвквайки "апетайзъри" с неизмитите си, жълти зъби, секунди след връчването на приза на най-заслужилия български футболист.

Отворен бар! Коктейлче! Екстра!

На кого му дреме кой беше награден, то нали и без това се знаеше предварително...

Заради такива "звезди" от старата журналистическа школа, една от най-уважаваните в миналото професии в последните години се принизи до най-древната...

Същите тези рачкопръдлета, препускали през годините в несвяст към безброй прегорели панета и ферментирал, но пък безплатен, натурален сок в поредната бляскава зала и церемония, облечени в каквото и да е, захвърлено на дивана у дома, си изпочупиха кривите пръстчета да хвалят националния отбор по футбол, след победата срещу Португалия.

"Владо герой!", "Марселиньо е най-големият българин!", "Не ни трябва Меси, имаме си Марси" и всякакви подобни тъпанарщини осеяха в последните 24 часа страниците на почти всички медии, без значение спортни или всеобхватни.

Същите тези пръстчета, които пишеха "Нещастници! Закривай!" до преди само няколко седмици, сега префасонираха до незунаваемост творбите си, превръщайки ги в "Браво, юнаци!", "Вдъхновихте света!" и тем подобни, в очакване на поне "едно голямо" за награда при следващия гуляй в някоя лъскава зала за пресконференции...

Това е причината да ги има разговорите, за които стана дума в началото!

Няма как да се изисква уважение, когато ги няма топките, ще ме прощавате!

За футболните босове, журналистите са средство, а в повечето случаи просто сбор от вредители, пиявици, хранещи се от техните остатъци. И това май скоро няма да се промени. Поне докато не се сменят още едно-две поколения.

Каква е истината за мача в Лейрия? Да си го кажем направо - невъобразим Владислав Стоянов! Иначе щяха да ни водят с 12:0 след първите 10 минути.

Станимир Стоилов е прав - голяма доза късмет в един приятелски мач. Вдъхновяващо представяне на отделни единици, това е безспорно, но все пак - в контрола. Няма как на база получената информация на "Д-р Магаляеш Песоа" да си правим генерални заключения.

И Ивелин също е прав - спокойничко трябва сега, смиреничко, без да надигаме високо ръце, носове и други изпъкващи напред части от тялото.

Че ако не успеем да бием Братята от Запад след два дни, пак ще има "Нещастници! Закривай!"...

До следващата "приятелска" победа и поредната порция популистки, спонтанен, полюционен журналистически героизъм...