Фен на Етър написа прочувствен текст по повод смъртта на големия Трифон Иванов. Привърженикът на име Радостав Цвятков описа спомените си от Туньо, а постът му във Фейсбук бе споделен стотици пъти.

Topsport.bg предлага текста на фена на Етър

Легенда ли? Не...Той беше Туньо...Скромното момче от Горна Липница, което живееше в "дванадесетката" на "Пишмана", едно малко ведомствено жилище, през което се изредиха всички подрастващи таланти от школата на Етър през 80-те. Кои ли не минаха от там, но най-запомнящите се бяха Туньо и Хамстера (същият този рижав дребосък- Илиян Киряков).

Имах пряк изглед към входа им и съм се забавлявал невероятно с тези двама симпатяги. Особено през зимата, рано сутрин....Трифон излизаше по спортен екип, наметнат с кожух, от онези старите, които приличат на викингска броня, запалваше цигара под прикритието на стените пред входа и като учениче, криещо цигарата, се запътваше към белия Москвич дванадесетак, паркиран в преспите пред блока. Кюф-кюх, понякога мускалът запалваше, понякога не.... Винаги се включваха бодри съседи да помогнат в тикането, когато се наложи, бутали сме и ние... Москвичът на Тунчо, с който отиваше на тренировка, за да ни радва през уикендите (тогава им казвахме почивни дни). Стадионът, препълнен винаги, очакващ своите гладиатори, а тълпата , крещяща в екстаз, бе готова да им даде душите и сърцатата си. Както постъпваха и гладиаторите- излизаха, мачкаха, убиваха и там някъде всичко се сливаше в едно.

Момчетата порастнаха, настана време да носят чест и слава освен на нас, болярите, но и на цяла България. О, как само го правеха тогава по световните терени- едни от тях бяха невероятно технични убийци, майстори в занаята, които с кинжални финални удари разплакваха врага, други пък бяха твърди и непреклонни- газеха леко грубовато на пръв поглед, но в точния момент намесите им бяха като удар на железен юмрук, облечен в кадифена ръкавица...

Бяха времена на истински мъже, които знаеха цената си, обичаха клубната емблема и герба на България. А той, героят на нашата история, днес ще бъде почетен от всички нас, които никога няма да го забравим. Защото втори като него никога няма да има. 
Почивай в мир, Туньо, болярин и българин завинаги....

ПП: Руди Фьолер и Клинси вече могат да спят спокойно.
Радослав Цвятков - фен на Етър.