Георги Аспарухов

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е роден на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на "Левски". Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на "Левски", Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на 1960 г., а първия си гол отбелязва на 28 септември 1960 г. срещу "Ботев" в Пловдив (1:1).

От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в "Ботев", където става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в "Левски", печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 и четири купи на страната през 1962, 1967, 1970 и 1971 г.

Последния му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последния му гол е на 13 юни 1971 г. срещу Етър във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за "Левски" и 47 за "Ботев") за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за "Левски" и 25 за "Ботев"). Има 36 мача (28 за "Левски" и 8 за "Ботев") и 20 гола (16 за "Левски" и 4 за "Ботев") за Купата на България (тогава Купа на Съветската армия).


През сезона 1964/65 вкарва 27 гола за "Левски", с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. "Франс футбол" - Златната топка.

Гунди има 18 мача (12 за "Левски" - 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за "Ботев" в КНК) и 19 гола (12 за "Левски" - 7 за КЕШ и 5 за КНК и 7 гола за "Ботев" в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с "Ботев" и през 1970 г. с "Левски".

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 50 мача и 19 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства), като е първият българин, отбелязал гол на Англия на Уембли (1:1). Играе на три световни първенства: в Чили-1962 (в 1 мач), Англия-1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико-1970 (3 мача).


В Чили той е най-младият играч (19 год.) в националния отбор. В Англия отбелязва единственият гол за България срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия - 3:1; 1963 с Португалия - 1:0; 1965 с Белгия - 3:0 и 2:1; 1967 с Швеция - 3:0; 1967 с Португалия - 1:0 и през 1968 г. с Италия - 3:2. Последния му мач е на 12 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) - СП.

През 1999 г. е обявен "Футболист на века на България". Настоящият стадион на Левски (София) е кръстен на негово име.

Гибелта на Гунди

Георги Аспарухов загива на 30 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа в северното подножие на прохода Витиня.

Заедно с него загива и Никола Котков, който се вози в същия автомобил. Гунди кара собствения си автомобил, бежово „Alfa Romeo Giulia GT“ с номер СА 9999.

Той се движи с несъобразена скорост, вероятно максималната възможна, спуска се по северния (по посока Ботевград) склон на прохода Арабаконак. Преминава по моста над река Бебреш и не спира (или не успява да спре) на стопа на Т-образия разклон с пътя Ботевград-Витиня-София.

Блъска се в движещ се по посока София (за него - отдясно наляво) камион „ЗИЛ“ с ремарке, точно зад шофьорската врата, в резервоара. „Алфа Ромео“-то, се запалва, Аспарухов и Котков изгарят.

Христо Бонев

Христо Бонев (Зума) е бивш български футболист, национал. Роден е на 3 февруари 1947 г. в Пловдив. Висок е 181 см и тежи 78 кг.

Играл е като нападател за Локомотив (Пловдив) (1963-1967, 1968-1979 и 1982-1984), ЦСКА (1967-1968) и АЕК (Гърция) (1980-1982). Носител на Купата на Съветската армия през 1983 г. с Локомотив (Пд).

Вицешампион през 1968 с ЦСКА и през 1973 г. с Локомотив (Пд). Бронзов медалист през 1969 и 1974 г. с Локомотив (Пд). В "А" група има 410 мача (404 за Локомотив (Пд) и 6 за ЦСКА) и 185 гола (180 за Локомотив (Пд) и 5 за ЦСКА).

За купата на УЕФА има 25 мача и 6 гола за Локомотив (Пд). В националния отбор на България дебютира на 22 март 1967 г. срещу ФРГ 0:1 в Хановер, а последния му мач е на 25 април 1979 г. срещу Аржентина 1:2 в Буенос Айрес (автор на гола). Общо има 98 мача (на второ място) и 47 гола (рекордьор), 42 пъти е капитан.

Участва на СП-1970 в Мексико (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Перу) и на СП-1974 във ФРГ (играе в 3 мача и вкарва гол срещу Уругвай).

Футболист № 1 на България през 1969, 1972 и 1973 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1976 г. Заслужил майстор на спорта от 1967 г. Завършва ВИФ и треньорската школа в Кьолн. Включен е в идеалния отбор на 30-десетилетието.

Участва в прощалния мач на Лев Яшин през 1971 г. в Москва. Един от най-големите български футболисти за всички времена, заема третото място в анкетата на в. Нощен труд за футболист на века у нас. Играта му се отличава с перфектна техника в движение, дрибъл, пас и отличен удар. Той е майстор на свободните удари.

Неповторим организатор и мотор в действията на отбора. Бенефисът на Бонев е на 16 септември 1984 г. в Пловдив, когато идват редица звезди като Боби Мур, Волфганг Оверат, Ян Томашевски, Зигфрид Шолтишик, Ференц Бене, а треньори са Щефан Ковач и Райко Митич.

Гост е и Лев Яшин. По-късно става треньор на Локомотив (Пд), Помощник-треньор на националния отбор през 1987–1988, Панатинайкос от 1988 до 1990 (шампион през 1990), Лариса от 1990 до 1993, Йоникос през 1993–1994, Апоел (Кипър) от 1994 до 1996 г. От 1996 до 1998 г. е начело на националния отбор, като го класира за СП-1998 във Франция, а от 1997 до 1998 г. е и треньор на Локомотив (София).

През 2000 г. е начело на германския Заксен. В момента е спортно-технически директор на Локомотив (Пд).

 Христо Стоичков

Христо Стоичков Стоичков е български футболист и треньор, един от най-известните български спортисти по света.

Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Висок 179 см, тежи 76 кг. Започва кариерата си в школата на Марица (Пловдив). Играл е още за отборите на Завод "Юрий Гагарин", УСМ, Хеброс, ЦСКА, Барселона, Парма, Ал Насър, Кашива Рейсол, Чикаго Файър и Ди Си Юнайтед.

На Световното първенство през 1994 г. в САЩ печели голмайсторския приз, вкарвайки шест гола. През същата година печели престижната футболна награда Златна топка.

В националния отбор на България дебютира на 14 октомври 1987 г. срещу Ирландия в квалификация за ЕП (в Дъблин).

Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола. Има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция и 3 мача и 3 гола на ЕП'1996 в Англия.

От 2004 година е начело на националния ни отбор по футбол. Преди това е бил треньор в детско-юношески школи в САЩ и Барселона (Испания)

Динко Дерменджиев

Динко Дерменджиев (Чико) е български футболист, бивш български национал. Роден е на 2 юни 1941 г. в град Пловдив.

Започва футболната си кариера като вратар в Марица. През 1959 г. преминава в отбора на Ботев (Пловдив), където играе 19 сезона. Изиграл е 447 мача в "А" РФГ и е отбелязал в тях 194 гола.

В евротурнирите има 10 мача и 3 гола (2 мачa и 1 гол в КЕШ, 6 мачa и 1 гол в КНК и 2 мача и 1 гол за купата на УЕФА).

За националния отбор е играл 58 срещи и има 19 гола. Три пъти участник на Световно първенство - Чили (1962, 2 мача), Англия (1966, 2 мача) и Мексико (1970, 2 мача и 1 гол).

Обявяван за "Футболист на Пловдив" за 1966, 1967 и 1976 година.

Избран от привържениците на Ботев (Пловдив) за футболист №1 на клуба за ХХ век. Шампион през 1967 и носител на купата на страната през 1962 г. с "Ботев" (Пловдив), вицешампион през 1963 г. и бронзов медалист през 1961 г. от шампионатите на "А" РФГ и Балканската клубна купа за 1972 г.

След приключване на кариерата си е бил треньор на Шумен, Спартак (Плевен), в Кипър, Марица (Пловдив), Левски (София), Хебър (Пазарджик) и Ботев (Пловдив).


 

Петър Жеков

Петър Жеков е легендарен български футболист, нападател. Роден е на 10 октомври 1944 г. в с. Книжовник, Хасковско.

Играл е за Химик (Димитровград) (1960-1962, 14 мача и 8 гола в "А" група), Берое (1963-1968, 135 мача и 101 гола в "А" група, според неофициални данни има 131 гола) и ЦСКА (1968-1975, играе 184 мача, в 4 от които е капитан и вкарва 144 гола в "А" група – рекорд за ЦСКА).

Шампион през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 г., носител на купата през 1969, 1972, 1973 и 1974 г. Има 333 мача и 253 гола (абсолютен рекорд) в "А" група. Голмайстор на първенството с Берое през 1967 г. – 21 гола, 1968 с 31 гола и с ЦСКА през 1969 с 36 гола, 1970 - 31, 1972 – 27, 1973 – 29.

Носител на "Златната обувка" през 1969 г., на "Сребърната обувка" през 1970 г. и "Бронзовата" през 1973 г. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола.

Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г. Има 44 мача и 25 гола за националния отбор.

Участва на СП в Англия през 1966 (в 1 мач) и на СП в Мексико през 1970 (в 1 мач), както и на ОИ в Мексико през 1968 г. (сребърен медалист). Завършва ВИФ. Носител на сребърен "Орден на труда" през 1968 г.

Най-добрият български голмайстор за всички времена. Притежава невероятен нюх към гола и стреля към вратата при всяка възможност и от всяко положение. Включен е в сборния отбор на Европа и участва в прощалния мач на Лев Яшин на 27 май 1971 г. и вкарва гол.

През 1996 г. игра 6 мача и вкара 3 гола за Берое във "В" група. Бивш треньор на ЦСКА, Хебър, Добруджа, Ямбол и Вихрен.

Радослав Здравков

Радослав Здравков е български футболист и треньор, роден на 30 юли 1956 в София.

Играл е за отборите на Локомотив (София) (1973-1980), ПФК ЦСКА (София) (1980-1986), Шавеш (1986-1991), Чадафон (Габрово) (1992-1993), Литекс (Ловеч) (1993-1994).

Има 302 мача и 81 гола в А група. Има 71 мача и 10 гола за националния отбор по футбол. Четири пъти шампион на България (1978, 1981, 1982, 1983), носител на Купата на Съветската Армия с ЦСКА (1981, 1983, 1985).

Футболист №1 на България за 1982. Треньор на Локомотив (София) (1994-1995 и 2000-2001), Литекс (Ловеч) (1996), Славия (София) (есента на 1996), ПФК Локомотив (Пловдив) (1997), Спартак (Варна) (1998-1999 и 2004-2005), ФК Черно море (1999-2000), помошник треньор на националния отбор (2000), помошник треньор на ЦСКА (2002-2004) (шампион на България през 2003).

Божидар Искренов

Божидар Искренов (Гиби) е бивш български футболист, национал. Роден е на 1 август, 1962 г. в София. Юноша на Левски, с чийто отбор старша възраст е шампион на България за 1981 година.

Играе като нападател за Левски от 1979 до 1989 (дебютира на 10 май 1980 срещу Славия (0:2), първия му гол е на 18 февруари 1981 в 1/8-финал за купата срещу Локомотив (София) (4:1), последния му мач е на 28 октомври 1989 срещу Сливен (3:2), а последния му гол е на 2 септември 1989 г. срещу Пирин (1:1))

Играе още в Реал Сарагоса (Испания) през 1989/90, Лозанаспорт (Швейцария) през 1990/91, Ботев (Пловдив) през 1991-1992, ЦСКА на два пъти от 1993 до 1994 (Борис Гаганелов умишлено не го пуска в игра при връщането му), Шумен през 1994, Септември през 1994/95 г. и Вашингтон Уортхогс (САЩ) от 1995 до 1998 г.

Шампион през 1984, 1985 и 1988 г., носител на купата на страната през 1979 (КСА), 1982 (в неофициалния турнир), 1984, 1986 с Левски и през 1993 г. с ЦСКА. С 263 мача и 58 гола в "А" група и 40 мача и 12 гола за купата на страната.

В евротурнирите има 25 мача и 4 голa (3 мача за Левски в КЕШ, 8 мача и 2 гола за Левски в КНК, 10 мача за Левски, 2 мача и 1 гол за Шумен и 2 мача и 1 гол за Ботев в турнира за купата на УЕФА). Има 56 мача и 5 гола за националния отбор, където дебютира на 28 октомври 1981 г. срещу Бразилия (0:3), а последния му мач е на 12 май 1993 г. срещу Израел (2:2) в София. Участва на СП-1986 в Мексико (играе в 3 мача, осминафинал). За младежкия национален тим има 7 мача и 1 гол.

Прякорът му е Гибона, по-кратко – Гиби. Един от последните големи артисти в българския футбол, спечелил си признанието Радостта на народа, подобно на бразилеца Гаринча. Бърз, с неподражаем финт, рязък демараж и стрелба с двата крака. Неудържим за бранителите. Един от най-големите таланти в българския футбол за всички времена. Ръководител на школи за млади играчи - първо във южните щати, после и във Вашингтон.

Никола Котков

Никола Котков е български футболист. Той е заслужил майстор на спорта, играе като нападател.

Роден е на 9 декември 1938 г. в София. Юноша и дългогодишен играч на Локомотив (София). В Левски играе от 1969 до 1971г. За сините изиграва 36 шампионатни мача с 18 гола, 4 мача за Купата на страната с 4 гола и 13 международни мача с 3 гола.

С Левски е шампион на страната през 1970 и носител на националната купа през 1970 и 1971г.За "А" национален 26 мача с 12 гола,за "Б"националния тим има 10 мача и 8 гола,а за младежкия национален отбор 7 мача и 5 гола. С юношеския национален отбор е шампион през 1959г.

Невероятен нападател притежаващ силен удар с левия крак.Брилянтен изпълнител на преки свободни удари.Изключителен джентълмен на терена.Печели купата за спортсменство през 1970г. С Локомотив София става шампион на България през 1964г. и вицешампион през 1965г.  През 1964г. е избран за футболист номер 1 на България. Загива на 30 юни 1971 г. заедно с Георги Аспарухов в автомобилна катастрофа.

Пламен Марков

Пламен Марков е български футболист-полузащитник и футболен треньор. Роден е на 11 септември 1957 г. в Севлиево.

Започва своята футболна кариера в "Раковски" (Севлиево) от 1973 до 1975 г. След това в ЦСКА от 1975 до 1985 г. (235 мача). Играе и във френските "Гренобъл" и "Мец".

Шампион на България пет пъти (1875, 1980, 1981, 1982, и 1983 г.). Носител на купата на България три пъти (1981, 1983 и 1985 г.). Има 38 мача и 6 гола за националния отбор на България. Дебютира в националния отбор на 29 март 1978 г. срещу Аржентина (1-3 в Буенос Айрес).

Последен мач в националния отбор на 10 юни 1986 г. отново срещу Аржентина (0-2 на Световното първенство в Мексико). Пламен Марков притежава добра техника и поглед върху играта.

Бил е треньор в ЦСКА, "ФК Янтра" (Габрово), "Раковски" (Севлиево), "Видима-Раковски" (Севлиево).

Като треньор на националния отбор на България завършва успешно квалификациите за Европейското първенство през 2004 г. в Португалия и става втория българси треньор класирал българския национален футболен отбор на европейско първенство.

След три загуби от три мача на финалите на европейското първенство си подава оставката и се връща отново във "Видима-Раковски" (Севлиево). От април 2006 г. е треньор на ЦСКА, с който на 24 май 2006 г. печели финала за купата на България срещу "ФК Черно море" с 3-1.

През юли 2006 г. печели с ЦСКА турнира "Плейстейшън-2". На 30 юли 2006 г. печели с ЦСКА Суперкупата на България като побеждава на финали ПФК Левски (София) с 3-0 след изпълнение на дузпи (в редовното време и продълженията 0-0).

Атанас Михайлов

Атанас Михайлов (по прякор Начко Михайлов) е български футболист, нападател. Дебютира за представителния отбор на "Локомотив" (София) на 15-годишна възраст.

Изключителен техник с несравним поглед върху играта. Майстор на паса, головия удар и голове направо от ъглов удар.

Дългогодишен лидер на тима. Има 348 мача и 148 гола в "А" РФГ за Локомотив (София) и ЖСК-Славия, както и 45 мача и 23 гола за националния отбор на България.

В младежкия национален отбор има 46 мача и 31 гола. Футболист №1 на България за 1979 г.

Сребърен олимпийски медалист от Мексико’1968, четвъртфиналист в турнира за купата на УЕФА 1978/79, двукратен финалист в турнира за купата на страната.

Приключва кариерата си в "Неа Саламина" (Кипър), впоследствие треньор и селекционер в любимия "Локомотив". Почива след дълго боледуване на 1 октомври, 2006 година.

Павел Панов

Павел Георгиев Панов е бивш футболист на Левски (София) и националния отбор. Роден е на 16 септември 1950 г. в София. Играл е за Септември (София) (1963-1967), Спартак (София) (1967-1968), Левски (София) (1969-1981), Хасково и Арис (Солун) (Гърция).

Шампион на България през 1970, 1974, 1977 и 1979 г., носител на купата на страната през 1970, 1971, 1976, 1977 и 1979 г. Има 309 мача (301 за Левски и 8 за Спартак) и 140 гола (135 за Левски и 5 за Спартак) в "А" група. Голмайстор на първенството през 1976 с 18 гола и през 1977 г. с 20 гола за Левски.

Футболист № 1 на България през 1977 г. Има 44 мача (7 като капитан) и 13 гола за националния отбор, с който участва на СП-1974 в Германия (играе 3 мача), а последният му мач е на 6 юни 1979 г. срещу Англия 0:3 в София.

Европейски юношески шампион през 1969 г. "Заслужил майстор на спорта" от 1975 г. Има 36 мача и 22 гола в евротурнирите: 9 мача и 3 гола за КЕШ, 13 мача с 9 гола за КНК и 14 мача с 10 гола за УЕФА.

Притежава отлична техника, дрибъл, поглед върху играта, пас и точен завършващ удар. Перфектен изпълнител на свободни удари.

Помощник-треньор в "Левски", начело на "сините" през 1986–1987 и от 1989 до 1990 г. Треньор на "Иваняу национале", Нигерия – шампион, младежкия национален отбор през 1992-1993 г., Ботев (Пловдив), "Септември", Локомотив (София) и Родопа.

Легендарният нападател на "сините" поема столичните "железничари" през пролетта на 2000 г., сменяйки на поста Георги Петков, но е уволнен през есента на същата година след слабия старт на "Локомотив" в първенството. Назначен е за председател на Спортно-техническата комисия към Управителния съвет на "Левски". През юни 2006 г. става треньор на "Родопа", а мястото му в УС на "Левски" е заето от друг легендарен бивш играч на "сините" - Кирил Ивков.

Димитър Якимов

Димитър Якимов е български футболист, нападател. Роден е на 12 август 1941 г. в София. Играл е за Септември (1956-1960) и ЦСКА (1960-1973). Един от най-почитаните играчи на българския футбол и на ЦСКА, понякога наричан "поетът на футбола" за неговите дриблиращи умения.

Якимов игра решаваща роля във вероятно най-важните победи на българският национален отбор през 60-те. Той отбеляза победния гол за България в последния мач на квалификациите за Световно Първенство срещу Франция, играна на неутрален терен в Италия през 1961 г., осигурявайки на България първо участие във финали на световно.

Отново в Италия, четири години по-късно неговият прецизно дълъг пас премина през цялата белгийска защита, достигна до Георги Аспарухов на чиста позиция за да осигури друга голяма победа, която изпрати България към Световното Първенство в Англия.

На клубно ниво, Якимов достигна полуфинал за КЕШ с ЦСКА през 1967 г. Шампион през 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972 и 1973 г., носител на купата през 1961, 1965, 1969, 1972 и 1973 г. Участва на СП в Чили през 1962 (в 1 мач), СП в Англия през 1966 (в 3 мача), СП в Мексико през 1970 (в 2 мача), както и на ОП през 1960 г.

Голмайстор на първенството през 1971 г. с 26 гола за ЦСКА. В "А" група е изиграл 308 мача (287 за ЦСКА и 21 за Септември и е вкарал 151 гола (141 за ЦСКА и 10 за Септември). В евротурнирите за ЦСКА има 32 мача и 12 голa (24 мачa с 8 гола в КЕШ и 8 мача с 6 гола в КНК). Има 67 мача и 9 гола за националния отбор.

Неговата кариера беше прекратена преждевременно в началото на 70-те, въпреки че той нито беше контузен, нито със западащи умения. Като треньор е работил у нас и в Кувейт. Той все още може да бъде видян да играе често за ветераните на ЦСКА.

Най-успешният български футболист на всички времена, Христо Стоичков (ЦСКА, Барселона), посочи Якимов като голямо вдъхновение в неговото детство.

Димитър Пенев

Димитър Пенев е български футболист и треньор, роден на 12 юли 1945 г. в с. Мировяне, Софийско.

Като футболист е играл на поста централен защитник. Играл е за Локомотив (София) през периода 1959-64 и ЦСКА 1964-77. Шампион на България с Локомотив (София) през 1964 г., с ЦСКА през 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976.

Носител на Купа на Съветската армия с ЦСКА през 1965, 1969, 1972, 1973, 1974. Има 364 мача и 25 гола в "А" Група.

Има 90 мача ( 15 пъти капитан ) и 2 гола за Българския национален отбор. Участник във финалите на Световните първенства през 1966, 1970, 1974. Най-добър футболист на България за 1967 и 1971.

Завършва висшата треньорска школа във ВИФ. Като треньор е водел отборите : Димитровград, ЦСКА (шампион през 1987, 1989 и 1990, носител на купата през 1987, 1988, 1989, 1999 ), Спартак (Варна), в Кувейт и Саудитска Арабия (спечелва купата на "Свещенните седем джамии").

Главен селекционер на националния отбор по футбол дотигнал до Четвърто мясно на Световното първенство по футбол в САЩ през 1994. Димитър Пенев води и отбора на първото класиране на Европейско Първенство по футбол през 1996 в Англия.

Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден "Стара Планина" - първа степен. Почетен гражданин на София.

На 19 септември 2005 е избран за председател на "Клуба на ветераните и деятелите" на ЦСКА. От април 2006 работи като главен мениджър в ПФК ЦСКА.