Докато безумно успешният бивш мениджър на Челси - Жозе Моуриньо чака предложение от поредния клуб в кариерата си, който да го представи в най-добрата му светлина, истината всъщност е, че пред португалеца има само един възможен верен ход.

Селекционер на Англия.

Моуриньо трябва незабавно да се насочи към офисите на Футболната асоциация и да се пробва за поста, защото това е нещото, което наистина е необходимо на Специалния в момента.

Жозе е готов за международен футбол и сериозен ангажимент, далеч от ежедневното напрежение и мачовете през няколко дни. Просто не го осъзнава още.

За Моуриньо няма каквито и да било гаранции, че постът в Манчестър Юнайтед му е вързан в кърпа, както той смята. Напротив - там нещата сякаш отиват към успокояване и уталожване, а високомерният Ван Гаал потрива доволно ръце.

Изгоненият от Челси португалски ексцентрик неведнъж заяви, че не бърза за където и да било и е готов да чака толкова, колкото е необходимо. Иска да остане в страната, но това не противоречи на всяка цена на евентуален пост в националния отбор на Англия.

Рой Ходжсън почти сигурно ще оваканти позицията си след края на Евро 2016, така че пътят пред Моуриньо е начертан и ясен.

Егото може и в известна степен да замъглява "специалното" съзнание, но в един момент Жозе ще трябва да осъзнае, че след като сериозно се опари в Челси, за него би било чудесно да се пробва с представителен тим. А какво по-голямо предизвикателство от вечно стигащата уж все до последното стъпало Англия, успехите на която обаче остават имагинерни и предполагаеми?

Нима и великият сър Боби Робсън не направи същото? Той дори доказа, че след "национално" предизвикателство съвсем спокойно можеш да се върнеш към клубния футбол. И да си успешен. Защо сценарият и за Жозе да не е подобен?

Нова работа, нови проблеми и тревоги, но и нови предизвикателства и рекорди за покоряване... Защо пък не?