"Футболът се превърна в най-големият бизнес в света, а беше игра за забавление. Мъри Стоилов ми взимаше записките".

Това е едно изчакващо интервю. Направено е на 12 декември 2015 година, събота. Литекс е на лагер в София преди двубоя с Левски на „Герена" за първенство, който после се оказа злополучен. Уговорката за обширно интервю със старши треньора на ловчанлии Люпко Петрович е за 10:15 часа. Сръбският специалист за пореден път демонстрира точността си и на секундата се яви във фоайето на хотела, в който оранжевите бяха отседнали. Неподозиращи какво ни чака по-късно през деня (Стойчо Стоилов извади отбора от терена на „Герена"), започнахме разговора, след като Петрович разтвори късметчето с кафето си, на което пишеше „щастие". Което бе едно отлично начало на интервюто. Ето какво каза сръбската легенда за вестник "Тема Спорт".

Г-н Петрович, щастлив човек ли сте?

- Мисля, че съм добър човек. Искам да помогна на всички, да разбирам хората и да им съчувствам. Тогава вече съм щастлив чоек, имам и късмет.

Сматате ли, че целият ви живот дотук е преминал под знака на щастието? Вие сте гражданин на света.

- Невинаги шансът е бил с мен. В някои ситуации съм получавал повече, отколкото съм заслужавал, а в други ми е било нужно толкова малко, но съдбата не е била с мен. Например с Литекс загубих финал за купата от Левски в Стара Загора с гол от дузпа в продълженията (б.а. - 24 май 2007 г.). А бяхме по-добрия отбор, ударихме греда, имахме три стопроцентови положения, но не спечелихме. Имам и един загубен финал в Гърция с Олимпиакос от Панатинайкос. Те, както се казва на жаргон, веднъж минаха центъра и ни вкараха.

Спечелената КЕШ с Цървена звезда през 1991 година след дузпи ли бе най-големият ви късмет в живота?

- Да. Но сега се сещам едно изказване на Деян Савичевич след мача. Журналистите го попитаха, „днес имахте късмет?", а той им отговори - късметът трябва да се заслужи. Ние го заслужихме на терена.

Вярвате ли, че някой ден подобен връх може пак да бъде изкачен от балкански тим?

- Футболът вече е много сериозен бизнес. Може би най-големият в света. Виждате, че вече има мачове почти 24 часа в денонощието. Заложните къщи работят на пълна пара, а някога футболът бе просто една игра за забавление. Затова не вярвам, че подобно нещо ще се случи пак. Трудно ще се пребориш с големите пари на великите отбори като Барселона, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Байерн Мюнхен. Това са машини за правене на пари и логично при тях играят и най-добрите футболисти в света. Помислете си само... 100 милиона евро за трансфер. Къде сме тръгнали?! За нас самото влизане в групите на Шампонската лига вече е огромен успех. Това е достатъчно.

Защо според вас само български отбор не успя да играе финал в евротурнирите?

- Не знам, може би така е било писано. Идва ми идва една идея. Може би на Балканите трябва да направим, както в баскетбола е Адриатическата лига. Да си направим Балканска купа. Да участват клубове от Румъния, Сърбия, България, Хърватска, Гърция, Македония, Албания... тогава вече ще може да стигнем пак до онзи момент, в който български, сръбски или гръцки отбор ще спечели отличие. Преди време се заговори за подобно нещо и имаше среща в София. Идеята на Дуци Симонович бе добра. Така отборите ни ще могат да играят и през пролетта, а не още през септември да отпадат от евротурнирите. И ще можеш да гледаш страхотни мачове, като Звезда - ЦСКА, Партизан - Левски, Стяуа - Войводина и др. Отборите ще бъдат разпределени в групи по 4 отбора, както е в Шампионската лига и тогава стадионите ще са пълни. Това би било спасение за балканския футбол. Но не зная доколко ФИФА и УЕФА биха позволили един такъв проект. Там винаги се говори за много милиони, а футболът не е само пари. Във ФИФА и УЕФА са най-богатите хора на света. А както се пее в една наша песен: pare ljude kvare (б.а. - парите развалят хората).

Как си обяснявате фактът, че в Сърбия Цървена звезда играе примерно с Чукарички пред 15 хиляди зрители, а у нас Левски и Литекс пред едва 3-4 хиляди?

- Първо, Литекс няма публика. Левски, когато играе добре и запише три-четири поредни победи публиката се връща на стадиона. В България феновете лесно се разочароват от няколко слаби резултата.

В момента феновете на Левски разочаровани ли са?
- Да, как да не са. Вече ще станат 7 години, от както не са били шампиони.

Къде сбъркаха на „Герена"?
- Видно е, че нещата не вървят. Феновете на Левски искат да гледат шампиони. А вече четири години поред, а сега може и пета, първи е Лудогорец, който няма публика и традиции, но има правилно управление на клуба. Така се губят феновете. Все повече малки деца ще започнат да симпатизират на Лудогорец, защото виждат, че те печелят, играят в групите на Лига Европа и Шампионската лига. Стават популярни и в Европа. А в същото време ЦСКА е във В група. Но аз имам един любим израз - който е бил голям, винаги ще си остане такъв. А ЦСКА и Левски не могат да не бъдат големи.

Та те имат толкова голяма традиция и популярност. И не трябва да я губят. Скоро пак ще са на върха. Много важно е държавата да помага на клубовете, а не само да се разчита на един собственик, който в определен момент може да спре кранчето и всичко приключва. Трябва да има данъчно облекчение за тези, които си дават парите за развитието на спорта. Да има възвръщаемост. Преструктурирането на клубовете не успя нито у вас, нито у нас. Преходът се оказа много дълъг и сложен. Така логично се стигна и до тези дългове на ЦСКА например.

Допуска ли сте едно време, когато бяхте в Левски, а после и в Литекс, че Гриша Ганчев ще отиде в ЦСКА?

- Не съм го изключвал, защото в Ловеч няма фенове. А клуб без фенове никога не може да стане голям. Тогава му предложих на Гриша Ганчев да се преместим в Плевен. Това е много по-голям град, който има и фенове. В Ловеч на мачовете идват средно по хиляда души. Вярвам, че с Гриша Ганчев ЦСКА отново ще има онези добре познати резултати и в Европа.

Какво ви дава мотивация да продължавата да работите, макар и за по няколко мача, както бе в последните два случая с Литекс?

- Моят живот е футбола. Когато не работя ходя на мачове, на тренировки. Следя постоянно какво се случва във футбола, правя си анализи. Това е като допинг за мен. Е, във футбола не може само да се побеждава и да има само положителни емоции, но все още продължавам да имам същата тръпка, както в началото. Имам енергия да работя още.

Изненадват ли ви успехите, които Станимир Стоилов постига с Астана?

- Не. Той направи много добри резултати и в Шампионската лига, които не са случайност, а плод на много работа. Направи голям бум в Казахстан. Вярвам, че още не е достигнал своя връх.

Когато му бяхте треньор в Левски, предполагахте ли, че от него може да стане голям треньор?

- Интересен въпрос, досега никой не ме е питал за това. Ето сега се сещам за един интересен момент. Бяхме на лагер в Албена. След втората тренировка за деня той идваше в моята стая и ми взимаше записките. Превеждаше си ги, защото бяха на сръбски и всичко въвеждаше в компютър. Той е хитър и умен. Беше изключително любознателен. След няколко години, когато Мъри вече беше треньор на Левски, а Сираков директор, се чух с Наско по телефона. Той ми каза - станахме шампиони на България и да знаеш, че ще Стоилов ще бъде голям треньор. И така и стана.

Смятате ли, че Сираков и Стоилов са най-точните хора за Левски, тези които могат да върнат добрите дни на „Герена"?

- Не виждам кой може да обича повече Левски от тях. И Гонзо е така.

За Гонзо какво може да кажете като шеф?
- Той беше страхотен нападател. В един момент опита в треньорството и не беше лошо. С Черно море постигна добри резултати. Смятам, че всички, които обичат Левски трябва да се обединят заедно да направят нещо за любимия си отбор.

Защо сръбските треньори са по-поулярни от българските по света и вашите играчи се продават за пъти по-скъпо от нашите?

- Мисля, че и българите имат талант за добри треньори. Димитър Пенев ви изведе до четвърто място в света. По това време той бе най-добрия треньор на Балканите. Ето, досега си говорихме за Мъри Стоилов. Георги Дермендждиев, с когото съм работил в Литекс, вкара Лудогорец в групите на Шампионската лига. Херо също работи добре в Казахстан. Трябва да имате повече търпение към треньорите и техните резултати. При нас сега навлизат доста млади наставници като Любинко Друлович, Велко Паунович, които знаят как да работят с юношите. Имаме силни школи и добре работим с младите, но след това се къса нишката. Когато дойдат в мъжкия национален отбор те вече са получили много пари и футбола не им е в главата. Мислят за жени, коли, телефони... Те са друго поколение. Треньорите трябва да си дадат сметка в какво време живеем. Трябва да разбираме живота на младите футболисти.

Смятате ли, че подобни проекти като Лудогорец имат бъдеще по нашите географски ширини?

- Ако Кирил Домусчиев се откаже отборът веднага ще отиде там, откъдето е дошъл - трета дивизия. Мисля, че може да стане шампион за пети път поред, но те пак няма да имат феноете и традицията на Левски и ЦСКА или пловдивските отбори. Ще са нужни още години, за да се изгради нужния имидж. Дали Домусичев ще издържи или не, е друг въпрос. Например, ако отборът беше не в Разград, а в Плевен, Русе или Пловдив. Ако например Домусичев бе взел Локомотив Пловдив това вече е нещо друго. Можеше да стане голям отбор. А такъв пример като Лудогорец имахме при нас в Сърбия - Обилич, който сега е... не знам в коя дивизия. Както се казва при нас, стигна висините и падна в дълбините. Традицията е едно от най-важните неща във футбола. Нима при вас нямахте такива примери. Велбъжд Кюстендил къде е сега?

Във В група...
- За това ви говоря.

Работил сте с много и известни футболисти по света. Кои оставиха трайна диря във вас?

- Такъв беше Давор Шукер, когото имах щастието да открия в юношеските му години. Тренирах го две години. На 16 години и половина го вкарах в първия отбор на Осиек. Бях сигурен, че ще стане един от най-големите голмайстори в Европа и не съм сбъркал. След това много хора ми казваха, той не стана най-добрия стрелец на Европа, а на света. След него във Войводина открих Йоканович и Синиша Михайлович. Тях ги наложих на по 19 години. Йоканович го намерих във втора лига в Нови Сад, а Михайлович в трета. С Шукер, Михайлович и Йоканович станах шампион на Югославия с Войводина през 1989 година. После, когато дойдох в Цървена звезда привлякох от Рад Белград 19-годишният Владимир Югович. От всички футболисти на Балканите той има най-много трофеи. Това бяха четирима топиграчи, с които имах честта да работя.

В кой български футболист виждате потенциал?

- Кирил Десподов от Литекс прави добро впечатление. Харесва ми, че когато говоря ме гледа право в очите. Има бързина. Това е едно от най-важните качества в съвременния футбол, както и интелекта. С него трябва да се работи и индивидуално, защото трябва да усъвършенства техниката си. Техниката може да се научи, но не и това да бъдеш бърз. Това е природна даденост, която трябва да използваш.

Барселона ли е най-силния отбор в света в момента и триото Меси, Неймар и Луис Суарес ли са най-добрите?

- Всяко време си има своите герои. Така беше и с Нотингам, който стана два пъти шампион на Европа през 1979, 1980 година. Милан с триото от Холандия - Гулит, Ван Бастен и Рийкарад. Байерн Мюнхен през 70-те, Ливърпул. Може да пропусна някой, но в момента наистина Барселона е най-силният отбор. Меси, Неймар и Суарес са трите най-добри футболисти в света, които играят в един тим. Такова трио не е имало. Барселона с тези трима играчи е по-силна от онази на Кройф със Стоичков, Лаудруп и Ромарио. Мисля, че Неймар накрая ще е по-добър и от Меси.

В момента единствената сериозна конкуренция на Барселона може би е Байерн Мюнхен. За мен Гуардиола може би е най-добрият треньор на света. Та той промени играта на Байерн, койото никога не е изповядвал такъв стил.

В Уругвай с Пенярол ли са били най-свирепите ви мачове, като обстановка, публика?

- Да, определено. Над 100 хиляди души идват за мача с Насионал, цял Монтевидео гори. Не може да си представите какво става в града. Но, както се казва, всичко с времето си. Нищо не идва по-рано или по-късно.

Във вашето време съжалявате ли за нещо?

- Със сигурност има. Някои неща не бих ги направил, както тогава. Например, след като спечелих КЕШ с Цървена звезда започнаха проблемите в Югославия, дойде войната. Тогава ме покани Еспаньол и приех, а не трябваше. Защото няколко месеца по-късно щях да спечеля световната клубна титла със Звезда и да отида в Интер. Но това е съдбата.

Защо никога не поехте на мъжкия национален отбор на Югославия и после Сърбия?

- Все се разминавахме. Когато аз исках, федерацията не желаеше. После, когато федерацията ме искаше, аз не желаех и така.