Този рус български дявол играеше почти като защитник - далеч пред своята врата, и се противопоставяше с успех на всеки изникнал нападател. Този негов начин на пазене ми откри нови идеи, които възприех."

През 1953-а година Лев Иванович излиза в мач срещу вечния съперник Спартак (Москва) и допуска невероятна грешка. Заради това е изваден за две години от футбола. Докато търка резервната скамейка, на вратата пази Тигъра Хомич.

В този момент Яшин е отчаян и желанието му е да се върне към първия спорт, който практикува - хокея на лед. Но Хомич се контузва и треньорът на футболния отбор на Динамо Чернишов дава нов шанс на Лев. Оттук нататък той вече успява да държи юздите на своята кариера.

На 8 септември 1954 година дебютира на вратата на националния тим на СССР срещу Швеция в разгромен мач за 7:0. През 1956-а на олимпиадата в Мелбърн взима златен медал, като на полуфинала СССР побеждава България с 2:1 след продължения, а на финала с гол на Илин в 50-ата минута е победен отборът на Югославия.

Кариерата на Яшин е предопределена да минава през славни и после тежки моменти. През 1960-а Лев Яшин става заедно със СССР европейски шампион, като на финала е победен тимът отново на Югославия с 2:1 след продължения. За да дойде световното първенство в Чили през 1962 година. Лев заминава с куп семейни проблеми и не е концентриран по време на мондиала.

В мач срещу Колумбия който завършва 4:4, получава елементарни голове като единият е направо от корнер. По същия начин след това получава две евтини попадения от Чили при 1:2 на четвъртфинала. На връщане в СССР президентът на съветската федерация Гранаткин предлага всички, включително и Яшин, да бъдат наказани сурово не само от футболната централа, а и, разбира се, от Партията.

За тези моменти Яшин си спомня:
"По време на световното първенство в Чили с нас не бе дошъл дори един спортен журналист. Всъщност от медиите в СССР присъстваше един единствен човек. И той бе от телеграфната агенция ИТАР-ТАСС. Този журналист не разбираше нищо от футбол и мен ме бе сравнил със земята".

Тогава федерацията избутва напред своя любимец и страж на Спартак (Москва) Владимир Маслаченко. Но в крайна сметка Лев Яшин - човекът с вечния каскет и наричан Черния паяк, отново триумфира. Това става на 23 октомври 1963 година, когато на "Уембли" Яшин играе в мач за стогодишнината на английската асоциация редом с Пушкаш, Зеелер, Ди Стефано, Копа.

В края на въпросната година получава "Златната топка", за да влезе в историята. Яшин събира 73 точки, след него в тройката са Джани Ривера с 56 и Джими Грийвс с 51 точки. С даването на този трофей на вратар всъщност футболният свят признава, че тази велика игра не се играе само от десет полеви играчи.

Самият приз е връчен на Яшин от главния редактор на "Франс Футбол" по онова време - Макс Юрбини, на 27 май 1964 година в Москва на мача СССР - Швеция (3:1). В крайна сметка добре че се явява мачът за стогодишнината на "Уембли", защото Яшин отново е бил готов да се откаже от футбола, но остава там още осем години.

Така след 813 изиграни мача и над 150 спасени дузпи, заради което е наречен Убиеца на дузпи, Яшин слага край на кариерата си. За неговия бенефис на 27 май 1971 година на "Лужники" в Москва пред 100 000 зрители играят и Петър Жеков, който отбелязва втория гол за крайното 2:2, и Христо Бонев.

Нашите са в сборния отбор на света, който се изправя срещу СССР. Всъщност в БФС има покана за Жеков и Аспарухов, но Гунди по това време лекува своето ходило и на негово място пътува Бонев. Всъщност това е малко повече от месец преди трагичната смърт на Аспарухов и Никола Котков...

Ето какво разказва Бате Петьо Жеков за този паметен мач:

"Бонев игра през първото полувреме, а аз влязох в игра в последните двайсет минути. При един корнер, изпълнен от Боби Чарлтън, топката ми кацна на главата и аз изравних за 2:2. Тогава на вратата на СССР беше Пилгуй, който бе заменил игралия само едно полувреме Яшин.

След мача единия от треньорите на сборния отбор Райко Митич (другият бе великият Хелмут Шон) ми каза: "Да знаех, че ще вкараш, щях да те пусна още от самото начало".
Една друга дата - 16 септември 1984-а, е също паметна.

Тогава на стадион "9 септември" в Пловдив пред 55 000 зрители Христо Бонев прави своя бенефис. За тържествения момент идват играчи от калибъра на Боби Мур, Волфганг Оверат и Ян Томашевски. Треньори са Райко Митич и Щефан Ковач. Специален гост е Лев Яшин. Ето какво казва пък Бонев по този повод:

"Яшин бе истинска широка руска душа. За моя бенефис се обадихме до футболната федерация на СССР и ни дадоха личния му телефон. Той се съгласи да дойде веднага след като се чухме. Беше специален гост и даде началния съдийски сигнал на мача".
На 21 март 1990 година Лев Яшин издъхва от рак на стомаха.

През юли 1998-а ФИФА учредява трофей на негово име, който се дава на най-добрия вратар на съответния мондиал. Първи носител е световният шампион за същата година с Франция Фабиен Бартез.

Съветските национали Слава Метревели и Игор Численко са спътници в обикновените радости, които са споделяли заедно с великия си съотборник, и най-вече да ловят риба край Москва. Самият Яшин харесва много киното и любимият му филм е по книгата на Стендал "Червено и Черно" с Жерар Филип в главната роля.

Други харесвани от него артисти са Кари Грант, Елизабет Тейлър, Джина Лолобриджида, Дани Кей и Бинг Кросби. Всеки, който помни Лев, казва, че той остава в спомените на хората като изключително широко скроен човек. Истинският Цар Лъв на футбола...