Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде обширно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Камата коментира предстоящия мач по случай неговия 50- годишен юбилей. Легендарният номер 8 си припомни двубоите си с екипите на България, ЦСКА и Барселона.

Ето какво сподели Стоичков:

Щом сутрин ме боли нещо, значи още съм жив. На рождения си ден трябва да бъдеш със семейството си, с приятелите си. Имам много хубави мигове за тези 50 години, сигурно съм направил и грешки, но "Златната топка" и постигнатото на световното в САЩ


Ставам на 50 - стара пушка, но с нови патрони. Все ще смажем пушката.

Статиите срещу мен бяха платени от някой, но няма как да обръщам внимание на подобни галоши.

Този празник не е за Христо Стоичков. Той е да бъде показана хубавата страна на България.


Всички заслужили български спортисти ще са част от моят празник. Аз съм горд, че ги познавам.

Сегашната Барса върви по нашия път. Отборът, от който бях част прекъсна доминацията на Реал (Мадрид).

Меси ме учудва. По време на пътуването до Цюрих си казахме много неща. Лео е много улегнал, земен е.

Когато с ЦСКА излязох на "Камп Ноу" беше вълнуващо.Получих пас от Костадинов и поведохме. Прехвърлих Субисарета и от тогава си знае да не излиза напред.

Първият ми мач в Барса беше срещу Еспаньол. Можех да вкарам 4-5 гола, но нямах късмет.

Настъпването на съдията беше грешка, но хората ме заобичаха, че браня честта на Барса.

Наказанието ме амбицира допълнително. Кройф се застъпи за мен. Той имаше вина, защото започна да оспорва решението на съдията.

Йохан е малко по-добре, отколкото мислех. Аз съм оптимист и вярвам в днешната медицина. Стискам палци да преодолее коварната болест.

Естествено, че помня първи си мач за България. В него победихме Белгия с 2:0. Тогава в националния имаше изключително големи футболисти, които ми помогнаха.

Христо Бонев и Христо Младенов ми казваха да бъде спокоен. Какво си спомням от мача? Подадох на Наско, топката го удари по главата и влезе във вратата. Наско е един от футболистите, които са ми помогнали най-много.

Като треньор събрах над 20 точки, но не се класирахме. Сега сме с 5...

Победата на "Парк де Пренс" ще остане завинаги в историята. Тя върна усмивките по лицата на хората.

Съжалявам, че не играхме финал в САЩ, но за него трябваше да се класират Бразилия и Испания. Съдиите им помагаха. Хората, които тогава бяха в ложите вече не са във футбола.

Не вярвам, че футболът ще се излекува.

Футболът е любимият ми спорт и хобитата ми не могат да го заместят.