Легендата на българския футбол Христо Стоичков даде обширно интервю за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Камата коментира предстоящия мач по случай неговия 50- годишен юбилей. Легендарният номер 8 си припомни двубоите си с екипите на България, ЦСКА и Барселона.
Ето какво сподели Стоичков:
Щом сутрин ме боли нещо, значи още съм жив. На рождения си ден трябва да бъдеш със семейството си, с приятелите си. Имам много хубави мигове за тези 50 години, сигурно съм направил и грешки, но "Златната топка" и постигнатото на световното в САЩ
Ставам на 50 - стара пушка, но с нови патрони. Все ще смажем пушката.
Статиите срещу мен бяха платени от някой, но няма как да обръщам внимание на подобни галоши.
Този празник не е за Христо Стоичков. Той е да бъде показана хубавата страна на България.
Всички заслужили български спортисти ще са част от моят празник. Аз съм горд, че ги познавам.
Сегашната Барса върви по нашия път. Отборът, от който бях част прекъсна доминацията на Реал (Мадрид).
Меси ме учудва. По време на пътуването до Цюрих си казахме много неща. Лео е много улегнал, земен е.
Когато с ЦСКА излязох на "Камп Ноу" беше вълнуващо.Получих пас от Костадинов и поведохме. Прехвърлих Субисарета и от тогава си знае да не излиза напред.
Първият ми мач в Барса беше срещу Еспаньол. Можех да вкарам 4-5 гола, но нямах късмет.
Настъпването на съдията беше грешка, но хората ме заобичаха, че браня честта на Барса.
Наказанието ме амбицира допълнително. Кройф се застъпи за мен. Той имаше вина, защото започна да оспорва решението на съдията.
Йохан е малко по-добре, отколкото мислех. Аз съм оптимист и вярвам в днешната медицина. Стискам палци да преодолее коварната болест.
Естествено, че помня първи си мач за България. В него победихме Белгия с 2:0. Тогава в националния имаше изключително големи футболисти, които ми помогнаха.
Христо Бонев и Христо Младенов ми казваха да бъде спокоен. Какво си спомням от мача? Подадох на Наско, топката го удари по главата и влезе във вратата. Наско е един от футболистите, които са ми помогнали най-много.
Като треньор събрах над 20 точки, но не се класирахме. Сега сме с 5...
Победата на "Парк де Пренс" ще остане завинаги в историята. Тя върна усмивките по лицата на хората.
Съжалявам, че не играхме финал в САЩ, но за него трябваше да се класират Бразилия и Испания. Съдиите им помагаха. Хората, които тогава бяха в ложите вече не са във футбола.
Не вярвам, че футболът ще се излекува.
Футболът е любимият ми спорт и хобитата ми не могат да го заместят.
german
на 07.02.2016 в 18:59:12 #833. де да бях кликал влезе през пощата, с перфектно менте на "western union"
german
на 07.02.2016 в 18:57:33 #7ок, мерси
german
на 07.02.2016 в 18:48:43 #6джабър, как да си "дешифрирам" документите и фотките в компа заразих се с RSA 4096, компа го изчистих, ама всичко вътре е каша-малаша
german
на 07.02.2016 в 18:43:08 #5почти, хайку
german
на 07.02.2016 в 18:29:53 #4jabber джабъра крачеше мрачно по "шафтсбъри авеню" и току се блъскаше в невнимателните минувачи насреща му. нямаше как да бъде весел, срещата която му беше определил олеГ на "пикадили съркъс" така и не се състоя. джабъра добросъвестно постоя на стълбите до статуята, поразходи се по "пикадили" и "риджънт стрийт". еми, нямаше го. не дойде, върза му тенекия олеГ, и те това е. тъкмо беше решил да влиза вече метрото под площада, когато усети че някой го подръпна за рамото. неволно потръпна, беше уверен че ще види характерния фейс на олеГ, но не би... насреща му се посмихваше багера "джабър, току що долетях от град варна. има нЕкво недоразумение между вас с олеГ..." "какво недоразумение бе, багер. 2 /два/ часа го чакам тука, писна ми, отивам да пия бира..." "олеГ ми каза да те взема и да си бием камшика за българия. човекът те чака пред хипермаркет "пикадили" до окръжна болница във ВАРНА"...
german
на 07.02.2016 в 17:42:50 #3komm schon, tante schreib schneller
german
на 07.02.2016 в 17:18:35 #2the group is alive Баждеков се потеше над справката изпратена от нигерийското посолство и чувстваше как ужас сковаваше иначе завидното му хладнокръвие. Изглежда в "Левски" се задаваше поредната "факс афера". Не - нямаше да позволи това... Набра бързо номера, който само той знаеше и беше уверен че ще му отговорят. "Багерът слуша" чу в слушалката познатия тембър и въздъхна с облекчение. "Багер, Баждеков е. Слушай, имам задача за тебе. Летиш ВЕДНАГА за Нигерия. Трябва да вземеш генетичен материал от този Тунде Адениджи и да ми го донесеш за възрастов анализ" "Баждек, ти полудял ли си бе... Как да го взема този генетичен материал. Аз да не съм " "Багер, не бе, не е това, което си мислиш. Трябва просто да изрежеш нокът от големия пръст на десния му крак, докато спи. Това е достатъчно". "Аха, ОК, така става. Тръгвам!" развесели се гласът на Багера. Баждеков ясно чу как той вече си нахлупваше авиаторския шлем.
MURA
на 07.02.2016 в 16:24:33 #1"Докторче" и 100 точки да си събрал,като не си са класирал все тая!!!