Данчо Лазаров е може би една от най-противоречивите личности в българския волейбол. Наред със скандалите, той ще ос­тане в историята като най-успешния президент на федерацията. По време на управлението на Ла­заров мъжкият ни национален отбор спечели бронзови медали от Световна купа и световно първенство, стана трети в Европа и четвърти на олимпийски игри. Освен това България органи­зира финали на Световна лига, приехме две олимпийски квалификации, а тази година ще сме домакин на европейско първенство заедно с Италия. Голямата амбиция на Лазаров е у нас да има мондиал. А първата стъпка към сбъдването на тази мечта вече е направена, федерацията ни е кандидат за организатор съв­местно с Италия през 2018 г. В обширно интервю пред „Меридиан Мач" Лазаров обясни за смелата амбиция на централата. Темата за кошмарното представяне на националите миналата година също не бе подмината, както и за бойкота на Матей Казийски.

Как се стигна до идеята да кандидат­стваме за домакини на световно първен­ство, г-н Лазаров?

- Първо нека да уточня, че сме направили само една стъпка. Без нея обаче не може. Вече имаме официален документ с подкрепа на правителството. Подадохме съвместната си канди­датура с Италия, но тя е още не е разгледана.

В какъв срок трябва се случи това?

- Определен срок няма. Обикновено тези кандидатури ги одобрява конгресът на ФИВБ , който ще бъде следващата година.

Това е доста смела стъпка при положение, че повечето зали у нас не са готови...

- Аз дори и в най-смелите си мечти не съм си мислил, че България може да бъде до­макин на световното. Една от главните причини за решението ни бе наличието на спортна база. Кандидатурата ни е съвместна с Италия, което означава, че са ни необходими две зали. Ние ги имаме - това са в София и Варна. До тогава обаче ще бъдат завършени съоръженията в Русе и Пловдив. Така ще можем да проведем частта на първенството, която ще бъде у нас, в четири зали, финалите ще бъдат в Италия.

Трябва ли да търсим знак, че всичко се е случило по време на визитата ви в САЩ?

- Това, което успяхме на 100% да разберем е, че те не са потенциален кандидат да организират световно първенство за мъже. Такова бе желанието на международната федерация. По-скоро са заинтересовани от жените.

Колко ще ни струва всичко това?

- Не е тайна, че поляците платиха 20 милиона евро за мондиала миналата година. Ефектът, който успяха да извлекат като имидж на самата държава, бе огромен. Потокът от туристи бе скочил с 30%. Вие лично как оценявате шансовете ни да спечелим домакинството?

- Ще ни бъде трудно, но имаме сериозни шансове. Има ли други заявки?

- Има, но не искам да ги споменавам. Темата е много сложна и обширна. За да има социален ефект едно такова първенство, трябва децата да влязат в спортните зали. Не говоря за големите съоръжения, а за спорт в училищните салони. Защото всичко в САЩ започва от там. Те имат 6000 клуба! На финалите отиват 1500 състезатели... Всичко тръгва от мини волейбола. Слага се една лента или една мрежа и децата започват да прехвърлят топката, за да се запалят по спорта. Това, което ние правим в последните години в мини волейбола, го считам за крайно недостатъчно. Другото е, че трябва да има сериозни училищни първенства. След това в университетите. А в момента волейболът у нас се държи от ентусиасти и хора, които бих нарекъл апостоли. Късайки от залъка, те създават нещо. Не може това да е солидна основа. Виждате, че сериозни клубове у нас рухват. Те са колоси на глинени крака. Пирамидата трябва тотално да се обърне и да застане на солидна основа.

Доста натоварена година предстои на мъжкия ни наци­онален отбор. Какви са очаквания ви?

- Годината наистина ще бъде тежка. Не случайно поискахме домакинството на финалите от втора група на Световната лига, защото от тук веднага можем да се класираме сред най-добрите шест отбора, които ще играят в Бразилия.

А защо дадохме акцент на европейските игри в Баку?

- Не сме дали ак­цент. Стратегията е следната - в Баку трябва да участваме и да се представим достойно. Там играем за точки за европейската ранглиста, където сме пети. Не случайно Германия изцяло се отказа от Световната лига, за да може да подобри позициите си в тази класация. Тя е много важна за олимпийските квалификации. Но за Лигата се надявам да спечелим финала във Варна. Цел номер 1 обаче ни е да стигнем до олимпийска квалификация. После за самото европейско вярвам, че ще се представим достойно.

Как си обяснява­те миналогодишния срив в националния отбор?

- С много причини. Обективните бяха, че повечето състезатели имаха тежки първенства и се нуждаеха от възстановяване и почивка. Имаше и субективен фактор. Играчите не се отнесоха достатъчно сериозно към подготовката и се видя какво се случи в Световната лига. Пък и играхме в първата осмица с много сериозни противници.

Каква роля изигра треньорският фактор?

- Сигурно и в треньорите има вина. Но вече всичко е минало. Няма смисъл да връщаме назад.

Разговаряхте ли със състезателите?

- Ние причините ги знаем. Освен това с тях сме си приказвали достатъчно. Грешката беше, че всички състезатели бяха подложени на този маратон в Световната лига. Някои от тях дори не трябваше да пътуват, а да си стоят в България и да се възстановяват. Това го решава треньорът. А Плачи тръгна с най-доброто, с което разполага. Но като имена! Те не бяха в най-добрата си кондиция. Така се рони и авторитета на тези играчи.

Колко е голям кредитът ви на доверие към Пламен Константинов?

- С Пламен хубавото е, че имаме много добра комуникация. С Камило Плачи не беше така. Споделяме едно и също мнение за отбора. Особено за стратегията на тима ни. В Баку няма да хвърлим всички усилия. Мисля, че Пламен ще успее да огледа и за нови попълнения. Много съм доволен от съвместната ни работа и мисля, че и той се чувства така.

Казусът с Матей Казийски стои ли въобще на дневен ред?

- Пламен е в правото си и сподели, че ще повика Матей в националния отбор. Сега дали са разговаряли, не мога да ви кажа. Никой не се меси в решението на Константинов кого да извика в тима.

Вие, ако бяхте треньор, щяхте ли да изпратите повиквателна на Казийски?

- Че защо да не му изпратя? Но не искам да коментирам този въпрос.

Все пак остава абсурда състезател да иска оставка на президент на федерация...

- Оставка може да ми иска човек, който ме е избирал. Но това според мен са грешки на младостта.

Ключов играч ли е Матей за нашия отбор в момента и давате ли си сметка, че Казийски не играе за националния, Димитър Бербатов също, както и двамата ни най-добри баскетболисти Калоян и Деян Иванови?

- Народопсихология. Не случайно цитирате само колективни спортове. За да стане един състезател име в колективен спорт, го дължи пре­ди всичко на съотбор­ниците си. И когато станеш голям играч, не трябва да забравяш, че някой навремето ти е помогнал да си такъв. Има момент на възвращаемост. Трябва и ти да направиш нещо за младите.

Как стои въпросът с генералния спонсор на националния отбор?

- На дневен ред е. Търси се. Аз съм сигурен, че спонсорите за тима ни ще са няколко.