"След 96 часа химиотерапия не можех да стана. Жена ми Паулина идваше през няколко минути да ме побутва и да проверява дали не съм изпаднал в кома", разказа Стилиян Петров за тежката битка с коварната болест, която спечели и преди дни се завърна здрав в България.

"За себе си разбрах, че съм създаден да се боря. Явно това е моята орисия - да се боря и продължавам да се боря. Когато преминеш през нещо такова, от тук нататък се бориш постоянно", сподели бившият капитан на националния ни отбор и Астън Вила в интервю за предаването "Комбина" по Нова телевизия.

"Аз съм щастлив, че все още съм тук и мога да гледам как растат синовете ми. Всяка сутрин и всяка вечер се моля. Вярвам, че има Господ", каза Стенли.

"Всичко стана в разстояние на една седмица. Планирахме бъдещето, къде ще живеем, къде ще ходим на почивка, колко ми остава като футболист на високо ниво, а четири дни по-късно получих новината, че съм болен от левкемия", сподели Стилиян Петров.

"Казаха ми, че имам повишение на белите кръвни телца, което е предпоставка за левкемия и трябва да започна на същия ден лечение. В стаята бяха Паулина, докторът на отбора, двамата физиотерапевти, две сестри и докторът, който ме диагностицира. Тогава се почувствах най-самотен. Паулина плачеше, на всички лекари главите бяха надолу", добави той.

„Веднага започнах лечението. Най-трудното е, когато подписваш и се съгласяваш с всяка една химиотерапия", разказа той. „Спомням си една химиотерапия, която беше 96 часа. Не можех да стана. Един от страничните ефекти беше кома. Може и да си загубиш зрението. След две седмици трябваше да направя още 96 часа. Между двете химиотерапии се прибрах вкъщи и една нощ около 3-4 часа Паулина ме побутваше с пръст. Аз я попитах защо, а тя ми каза: „Докторът ми каза да те проверявам да не изпаднеш в кома", спомни си Петров и уточни: „Аз тогава въобще не осъзнах, че страничните ефекти могат да се окажат пагубни, бях се настроил, че всички ще бъде наред."

В очите на съпругата си Паулина и родителите си той е видял страх, след като се прибрал от болницата. Майка му плачела постоянно. "Паулина и баща ми обаче не видях да плачат. След това разбрах, че съпругата ми е плакала пред докторите, когато не е била при мен. Колкото аз съм бил силен, толкова и те са били такива", разказа още Стилиян Петров.

"Първата ми разходка беше четири стъпки до вратата и обратно. След месец започнах да правя и по-дълги разходки - 10-15 минути, леко бягане и така вече всичко си дойде на мястото, така както е било преди", разказа още Стан.