В рамките на има-няма три дни играчите на ЦСКА научиха повече за някои правила във футбола, отколкото за всичките седем-осем месеца от формирането на този състав. През есенния полусезон червените смляха всичко живо, което застана на пътя им - аутсайдерите във В група отнасяха резултати на ръба на двуцифрените, по-стойностните отбори започваха „само" два-три пъти от центъра, а някои дори се уплашиха от енергията, с която „Армията" отново закипя, и изобщо не се явиха за мач по програма, скривайки се зад безумни оправдания. В турнира за Купата на България пък ЦСКА премина през три препятствия от по-горната дивизия - Нефтохимик, Спартак Плевен и Созопол. Така от първата в историята „аматьорска" контрола, загубена от Спартак Плевен в Тетевен, армейците не познаваха вкуса на поражението. И около отбора отново се създаде шампионска аура, заговори се за спечелването на втория по значимост турнир, а някои стигаха и по-далеч, привиждайки настоящата формация на ЦСКА като едва ли не част от Топ 3 на отборите в България. Измамното чувство за доминация, изградено през сезона, достигна нови, международни измерения и в контролата по време на първия подготвителен лагер в Турция - победата с 4:2 над елитния украински Александрия.
След всяко излитане обаче, независимо колко е дълъг полетът, следва приземяване. А това на ЦСКА дойде в точния момент и беше меко, направено сякаш от опитен майстор пилот. Загубата 0:1 от резервите на Ксанти и допуснатия само два дни след това обрат за равенство 2:2 от младежката формация на Пантракикос

върнаха "червените"
в реалността.

Не, те не са станали нито по-слаби, нито по-несериозни, нито желанието им за игра е изчезнало. Напротив, хвърлиха се здраво и в двата мача. Просто дойде време да разберат, че съществуват разорани терени не само у нас, но и по света, че от отбор, който не очакваш, може да те наритат здраво по краката, че дори голобради момчета могат да те надскочат в наказателното поле, че понякога няма да ти свирят чиста дузпа, че името и емблемата не пазят преднина от два гола.
През есенния полусезон червените показаха, че когато професионалната организация на ръководството, усърдната работа на треньори и играчи, амбицията за доказване, жаждата за реванш срещу онези с административната секира и енергията от трибуните се съчетаят в едно, ЦСКА е способен на малки чудеса като полуфинала за купата. И това положение не се е променило към днешна дата. Но това не прави Анатоли Господинов по-уверен при центриранията, нито Ангел Грънчов става по-концентриран в разиграванията в защита, а Йордан Йорданов - по-прецизен при изнасянето на топката. Всичко това ще стане с още много работа, желание и концентрация. Във всеки един мач, във всяка една минута. Разбира се, когато уроците се научат в контролите по време на подготовка, е най-добре. А когато имаш амбициозен, идеен и можещ треньорски щаб, вероятността това да се случи, е голяма. Има нещо много вярно в думите на Христо Янев след мача с Ксанти, че

това не е същият
ЦСКА от лятото,

нито дори този от есента. Треньорите и играчите научиха много по време на лагера в Гърция.
Някои като вратаря Господинов се провалиха, други като Маламов и Витанов демонстрираха израстване, трети като Момчил Цветанов показаха, че все още са годни за голямата игра на най-високо ниво. Това в общи линии са индивидуалностите, които се откроиха най-силно по време на контролите. Но най-силно впечатление прави тенденцията, че в ЦСКА все повече се говори за футбол и това никакви измислени публикации, опитващи се да всяват напрежение и интриги, не могат да променят. Да, предстои нова битка на административното поле, този път може би финална. Но нейният успех до голяма степен е закодиран в спортно-техническите и моралните качества на щаба и играчите. Подготвителните лагери в Турция и Гърция затвърдиха усещането, че настоящият отбор вече е създал свои емблеми, начело с треньорския тандем Христо Янев - Владо Манчев. А лидерите Галчев, Преслав Йорданов, Момчил Цветанов, Аясс, Бранеков, а защо не и Динчев и Маламов пък могат с успех да играят не само в Б, но и в А група, както са го правили и преди. И дори ако пътят към възраждането преминава през купуване на лиценз и преструктуриране, тези играчи ще

придават
нужната
автентичност

и усещане за приемственост. Те вече спечелиха сърцата на армейската общност с това, че се отзоваха в тежък период и в момента продължават да са верни на ЦСКА въпреки изкушаващите оферти. Разбира се, едва ли има наивници, които да вярват, че те са в клуба само и единствено заради идеята. Едва ли „идеята" би ги довела и задържала на „Армията", ако все още конците в управлението на клуба дърпаха Сашо Томов или „Титан". Това червените привърженици много добре го осъзнават. Те също помъдряха и вече изоставят крайностите и псевдоромантиката пред трезвия разсъдък и желанието за довършване на къщата, чиито основи бяха излети през лятото на миналата година.