Измина почти година от операцията, която претърпя Анди Мъри и макар, че болките в гърба вече почти напълно отшумяха, британецът все още се бори със стари демони. В навечерието на US Open Анди е изправен пред друго, съвсем по-ясно предизвикателство - повече на духа, отколкото на тялото - да преоткрие желанието и ентусиазма, които го изведоха до титлата в Ню Йорк преди две години и му дадоха нужния импулс за триумфа на Уимбълдън през юли 2013-а.

След драматичната победа над Новак Джокович, новите титли останаха недокосната мечта. Мъри се срина от №2 в света до №9 и загуби 14 от 54 мача, като междувременно се раздели и с треньора си  Иван Лендъл, което през март изглеждаше по-тежка загуба от всяка друга, която бе претърпял на корта. Сега Анди се бори с нов вирус, който зарази играта му - да губи от печеливша позиция.

Точно, както се случи срещу Федерер в Синсинати, където пропиля аванс от 4-1 във втория сет и швейцарецът го изхвърли на четвъртфиналите. Подобно разочарование имаше и в Торонто срещу Жо-Вилфред Цонга, а тези два случая бяха нещо като незаглъхнало ехо от Рим през май, когато Мъри игра страхотно преди да отстъпи на Надал след преднина от 4-2 в решителния трети сет.

Въпросът, който си задават всички, е: защо? Мъри изобщо не е сигурен в отговора, но определено е загрижен:

"Чувствам се добре. Тренирам сериозно, за да си върна манталитета на победител. Миналата седмица срещу Цонга загубих спечелен мач. Но най-добрите са способни на обрати. Но от подобна позиция не е редно да се загубят четири поредни мача. ОК е да се случи веднъж или два пъти, но не и четири. Това е нещо, от което трябва да се пазя", предупреди самия себе си Анди, който разчита много на помощта на своя треньор Амели Моресмо.

При споменаването на името на французойката, лицето на Мъри светва отново. "Има много голяма разлика в работата, която вършим сега и преди с Лендъл. Тя е много взискателна, а когато е на корта, преценява всичко до последния детайл. Иван залагаше на дългото време, прекарано в тренировки. Когато бяхме в Маями с Амели, се уверих, че работата, която вършим, е наистина качествена. Аз все още прекарвам доста време на корта, но най-важното е да съм в състояние да пренеса интензивността, която ми е нужна и в официалните мачове. Не си струва да се потиш на корта в продължение на три и половина, четири часа, ако си на 70 или 80%, защото, когато дойдат мачовете, трябва да си на макс от първата до последната точка".