Мария Шарапова сподели, че се чувства напрегната както на корта, така и извън него.

Рускинята пропусна турнирите в Торонто и Синсинати заради травма в левия крак и отстъпи второто място в ранглистата на Симона Халеп, която игра два финала. Дни преди началото на най-сериозния тест за оставащата част на сезона, Шарапова говори открито пред испанския в. "Марка".

- Как се променяте, когато излезете на корта?
- Винаги съм вярвала, че играта на всеки тенисист е отражение на неговата същност. Ентусиазмът и енергията, които показва, всеки показва тези неща по различен начин. Но е уникално усещане да излезеш на корта и да откриеш една част от характера си, която не си познавала толкова добре до момента. Вярвам, че моето поведение в двубоите произлиза още от детските ми години, когато калих характера си и това си личи. Винаги си казвам, че няма начин да се предам преди последната точка от двубоя, но никога не излизам от рамките на елегантността на поведението по време на срещите.

- Същият човек ли сте и извън корта?
- Вероятно съм малко по-разсеяна в живота. В играта се опитвам да не допускам глупави грешки, но понякога това се случва на всеки човек и пробвам да приемам пропуските с чувство за хумор.

- Къде поставяте US Open спрямо другите турнири от Големия шлем?
- Ню Йорк е град пълен с енергия и живот и точно така се чувствам, когато играя под светлините на "Артър Аш". Всяка тенисистка е малко нервна, когато върви в тунела и след няколко секунди ще излезе пред препълнените трибуни. Невъзможно е това да не ти се отрази.

- Колко важен беше за вас триумфът ви тук през 2006 година?
- Това беше втората ми титла от Големия шлем. Времената бяха интересни и изпълнени с предизвикателства, защото когато спелиш първия трофей от Шлема започваш да си доказваш, че можеш да вземеш и още. Опитваш се да покажеш на съперничките си, че принадлежиш на една друга вселена. Това е мотивът да търсиш първата титла и после да желаеш втората. Тогава още бях много млада и за мен да играя във вечерната сесия, с най-хубавия екип, който някога съм виждала, а на всичкото отгоре и да вдигна купата... това бяха едни от най-вълшебните мигове в кариерата ми. Ако успея да ги повторя ще е наистина специално, но едва ли ще може да се сравни с първата ми титла тук.

- Вашият девиз гласи: "Колкото повече работя, толкова повече късмет имам". Какво означава това?
- Колкото повече се трудниш в дните, в които никой не те наблюдава и никой не зависи от теб, толкова повече "късмет" ще имаш в турнирите след това. Защото в такива дни се печелят трофеите, но е трудно да го осъзнаеш, защото си сам и няма човек до теб, с когото да го отпразнуваш. Никой не ти стиска ръката, никой не те интервюира в осем сутринта или в девет вечерта, само че в тези мигове се коват триумфите.

- Как приемате пораженията?
- Можеш да говориш за поражения само, ако не си способен да видиш положителното във всяка ситуация. Винаги се опитвам да правя списък с поне три неща, които мога да извлека от един негативен развой на събитията. Ако не успея, тогава приемам, че съм се провалила.

- Същото ли е напрежението върху вас на корта и извън него?
- Вероятно съм подложена на по-голямо напрежение извън корта. Когато трябва да се кача на сцената и да получа награда или пък да се срещна с много хора за дадена инициатива усещам повече натиск, отколкото по време на мачовете. В двубоите просто следвам инстинктите, уменията и опита си. Но в останалите случаи невинаги можеш да се довериш на това, което си смятал за правилно през целия си живот.

- На какво щяхте да се посветите, ако не бяхте станала тенисистка?
- Винаги съм твърдяла, че щях да стана архитект, защото винаги ми е харесвал креативният процес. Обичам да виждам как един чертеж се превръща в нещо реално.