Освен съперници на терена двама от легендарните футболисти на Славия и Левски са били и добри приятели. Александър Шаламанов - Шами и Георги Аспарухов - Гунди са контузени преди гостуване на националния отбор в чужбина и остават в София.

"Бях със счупен пръст след мач с Добруджа, оказа се, че Гунди също не е в състояние да играе - спомня си Шами. Аспарухов имаше свой човек в ресторант "Балкан", много модерно заведение по онова време. Винаги имаше запазена маса за нас. Прекарвахме доста време там на по чаша вино. Не се отпускахме да правим големи трапези и банкети. Бяхме наясно, че там и готвачите са ченгета, които донасят на Държавна сигурност. Гунди го учех и да кара ски, но този спорт не му беше голямата сила."
Александър Шаламанов така и си остава единственият български спортист, който е шампион по ски, участник на зимна олимпиада и световно първенство по футбол. На мондиала в Англия през 1966 г. той оставя отлични впечатления с играта си. Избран е в идеалния отбор на първенството. В двубоя срещу тогавашният шампион Бразилия, Шами пази Жаирзиньо и се справя отлично.

"Селесао" печели с 2:0 след попадения на Пеле и Гаринча от преки свободни удари.
Не допускаме гол от игра, но така и не успяваме да спечелим точка.
"За бразилците не знаехме нищо преди да излезем срещу тях на игрището - признава Шами - Само бяхме чели какви футболисти са Гаринча и Пеле. Нямахме никакво разузнаване. Сами се бихме срещу Бразилия. Липсваше ни увереност. Те на това световно не бяха в добра форма, но ние направихме доста грешки. Когато бразилците биеха фаулове, вместо да скъсим разстоянието на стената, стояхме дори по-далеч отколкото е нужно. Редяхме се на по 10-11 метра от топката. Приличахме на агънца преди заколение. Така станаха и головете за Бразилия. Два чудесни фаула изпълнени от Гарична и Пеле, две попадения. Мачът завърши 2:0. Имахме своите шансове да вкараме гол, но ги изпуснахме. Загубихме защото се бяхме стъписали от съперника".
Бразилия и България отпадат от шампионата още в предварителната група. А Жаирзиньо, когото Шами пази на световното в Англия, е с основна заслуга за третата световна титла на "златистите" четири години по-късно в Мексико.

Миланов пиел

по кофа вино

Александър Шаламанов много искал да навие централният нападател Кирил Миланов - Байко да заиграе в "Славия".
Киро така и не облича бялата фланелка. Играе за "Марек" (Дупница), "Академик" (София) и "Левски".
"Гостувахме със "Славия" на "Марек" в Дупница, а на стадиона се беше изсипал целия град - спомня си Шами.

- Игла да хвърлиш - няма къде да падне. Миланов беше звездата на "Марек" - 17 годишно момче, голям, изключително здрав. От нашите трябваше да го пази Иван Давидов. Тичам след него по време на мача и му казва: "Давидка, направи нещо с тоя Миланов - влез му здраво, бутни го да падне, ако трябва..." Байко ме чу, обърна се и каза: "Аз по една кофа вино пия и не може да ме бутне... Та този Давидов ?!"

БКП реди

отбора

България се класира за втори път на световно първенство след бараж срещу Белгия на неутрален терен.
Двата отбора завършват с равен брой точки в предварителната група и по тогавашния регламент трябва да се изиграе трети мач.
"Срещата в Брюксел завърши 5:0 за белгийците - разказва Шами. - Направиха ни луди. Треньорът Витлачил също направи някои грешки. Тогава от политбюро на БКП взеха нещата в свои ръце. Под давлението на Борис Велчев, един от силните хора в партията, бяха направени девет промени в състава."

Решаващият мач се играе във Флоренция и България е съвсем друг отбор. Гунди бележи два гола за успеха с 2:1. Още в самолета на връщане пристига телеграма от тогавашния първи в държавата Тодор Живков. Тато честити победата, извоювана на 29 декември 1965 г.

Урокът

на Ривера

Едно от най-тежките поражения на България през 60-те е загуба в приятелски мач от Италия с 1:6.
"Адзурите бяха домакини и просто ни попиляха - признава Шами. - Не даваха да си поемем дъх. Бяха с големите си звезди Мацола и Джани Ривера. Изнесоха ни урок. Това беше един от онези мачове, в които просто нищо не можеш да направиш. Опитваш се, но не се получава.