Държавата е потрошила 79 млн. за 2 медала

Смущаващи факти, свързани с харчовете за олимпийска подготовка, излизат наяве от финансовите отчети на спортното министерство (МФВС). Само за 2012 г. федерациите, които развиват олимпийски спортове (летни и зимни), са получили общо 22 392 001 лв. А всички държавни пари, потрошени за олимпийска подготовка в последния 4-годишен цикъл (2008-12), възлизат на 78.846 млн. лева (16 млн. за 2009-а, 18.343 млн. за 2010-а и 22.111 млн. за 2011 г. - според публичните отчети).

Срещу тази солидна сума България има всичко на всичко два олимпийски медала - сребърния на Станка Златева по борба и бронзовия на боксьора Тервел Пулев. В сметката са включени и зимните игри във Ванкувър '10, където обаче отличие не бе спечелено. Излиза, че един медал струва на бюджета, разбирай данъкоплатците, 39.423 млн. лв., гневи се в-к „Сега"

Коректно е обаче да се приспадне сумата, отпускана на параолимпийската асоциация, чиито спортисти завоюваха 3 отличия в Лондон. Парите за спортистите ни с увреждания варират в границите 2-3% от общата сума за олимпийска подготовка (2.7%, или 621 908 лв. за 2012-а). Така че един олимпийски медал струва около 3% "по-евтино" от споменатите 39.423 млн., т.е. около 38 млн. лева, отново прекалено голяма цена.

Преди 4 години констатирахме, че петте медала (1 златен, 1 сребърен, 3 бронзови) в Пекин '08 и единият (сребърен) на зимните игри в Торино '06 са "стрували" общо близо 35 млн. лева (34 787 487). Сега регресът е очевиден - за повече от двойна сума, отличията са над двойно по-малко. И затова от спортното министерство замислят поредна реформа във финансирането. А такава е необходима, защото очевидно предишната не сработи, само "поохрани" някои чиновници във федерациите.

Леката атлетика например на втора поредна олимпиада не само че няма отличие, а и е излъчила общо един финалист (Момчил Караилиев в тройния скок в Пекин '08). Но продължава да се облажва със субсидии - 5 264 974 лв. за 2004-08 г. и 6.54 млн. лв. за 2008-12 г., от които 1.599 млн. само за 2012-а.

Новоучредената федерация по вдигане на тежести, която с мъка успя да вземе две квоти за Лондон '12, е получила за тази олимпийска година 763 064 лв., с което се нарежда на 10-о място сред най-субсидираните спортове в България. "Отплатата" за тези пари беше две 5-и места, което не е чак толкова зле на фона например на плуването. В този спорт най-доброто класиране на петимата ни плувци в Лондон '12 бе "рутинното" 9-о място на Петър Стойчев на 10 км в открити води, но пък федерацията получи само за олимпийската година 1 042 784 лв.

Рекордьор по отношение на получените средства е борбата с 2 701 790 лв. за 2012-а (общо близо 9 млн. за 4-те години). Но тази огромна сума има обяснение в досегашните правилници за разпределение на субсидиите. Защото на предишните игри в Пекин 4 от 5-те ни отличия бяха на борци, а и представителите ни в този спорт са все медалисти от световни и европейски първенства, което при настоящата система има голяма тежест при отпускането на пари. Но в Лондон и този най-успешен спорт се отчете само с един медал. Колкото и боксът, взел 1 080 948 лв. тази година.

Най-щедро бюджетираната федерация след борцовата е тази по волейбол, получила 1 798 190 лв. (6.788 млн. за олимпийския цикъл). Всъщност има общо 8 спорта, които са взели по над 1 млн. за олимпийската година, като сред тях е и един зимен - ските (1 077 070), макар да не му отстъпва много и биатлонът (929 568 лв.). А това все пак са федерации, чиито олимпийски игри са чак след 2 години.

Но има и такива, които тази година са взели над милион само срещу една квота, какъвто е примерът с кану-каяка - 1 138 210 за 2012-а и общо близо 4 млн. за олимпийския цикъл. И това все пак е по-добре от спортове, които само тази година са потрошили стотици хиляди левове, без дори да успеят да класират в Лондон състезатели. Като гребането (спорта на самия министър Нейков) със 710 220 лв. (общо 4.770 млн. за 4 години), модерния петобой с 417 977 лв., таекуондо с 369 730 лв. или водна топка 190 190 лв. (всички суми, отпуснати за 2012 г., са в таблицата най-долу).

Очевидно е, че досегашната система не работи добре, защото колкото и пари да се изсипят във федерациите, те все няма да стигат на чиновниците там. Именно на чиновниците - тези, които са свикнали да ходят по симпозиуми, конгреси, семинари и състезания у нас и в чужбина с държавните пари, без да обръщат внимание на истинските проблеми в техните спортове. Тези, които отчитат масовост само на хартия, за да вземат някоя и друга бонус точка за субсидиране. А в същото време да държат на витрината по двама-трима по-изявени свои състезатели.

Министър Свилен Нейков вече се закани да има тотални ревизии на федерациите. Дано успее да види далаверите там, макар че е съмнително да не е поне чувал за тях. Закани се също да бъде обърнато най-сетне внимание на спорта за подрастващите.

По предварителни данни бюджетът на МФВС за 2013-а ще е пак като миналогодишния - т. е. за спортните федерации ще има общо около 30 млн. лева (тук са включени и неолимпийските спортове, които за 2012-а са получили 3.072 млн. лева). Министър Нейков вече обяви, че поне 7 млн. ще бъдат пренасочени директно за детско-юношески спорт.

А самото субсидиране на федерациите вече трябва да се извършва по три направления, т.е. вече няма деление на олимпийски и неолимпийски спортове. В първата група ще бъдат включени спортове, от които може реално да се очакват медали в Рио де Жанейро '16. Те ще бъдат подбрани на базата на досегашните резултати, на потенциала им да създават силни състезатели, както и на традициите им.

Втората група ще е от спортове, към които, според МФВС, българите са генетично предразположени да бъдат силни. Там ще се набляга на развитието на млади състезатели в дългосрочен план, без очаквания за успехи още в Рио. А третата група ще е от т. нар. "социални спортове" (например плуването), в които трудно може да се спечелят медали, но имат важно значение за здравето на хората.

Друга промяна е, че приоритетните федерации ще бъдат задължени да предложат кои техни клубове да бъдат подпомагани с предимство, т.е. парите за клубна дейност няма да се отпускат накуп на федерациите и те да ги разпределят "по братски" между своите членове.

В МФВС са стигнали най-сетне до извода, че няма смисъл да се субсидират еднакво всички клубове в една федерация, а да се дава повече на тези, които наистина произвеждат качествени спортисти. По новата схема на МФВС вече ще се прецизира и приемът на деца в спортните училища в страната - в зависимост от традиционните и добре развити спортове за съответния регион.

Дали тази система ще проработи ще се разбере най-рано след 4 години, на игрите в Рио де Жанейро '16. Дано дотогава тези и следващите управници на българския спорт разберат, че само с наливане на пари не става, т.е. не винаги количеството води до качество.