В края на февруари бе даден стартът на най-новата специализирана рубрика на Topsport.bg за фитнес и бодибилдинг - „Съветите на Юлий".

Водещият Георги Петков и лидерът на предаването и главно действащо лице - Юлий Русев ще се опитат да въведат трениращите, а и всички онези, които възнамеряват занапред да обърнат малко по-специално внимание на тялото си, в залата. Поетапно ще бъдат разгледани стъпките, по които би следвало да преминете в залата, ако желаете да постигнете резултатите, към които се стремите.

Ще научите какво зависи от вас самите, как бихте могли да подпомогнете развитието си и достатъчни ли са само постоянството и личната мотивация - всеки втори петък от месеца, само в Topsport.bg.

В епизодите ни до момента поехме по началните стъпки във фитнес залата, имахме за задача да обясним на теория какво би трябвало да включва подготовката ви за първата ви тренировка и можехте да наблюдавате и първите демонстрации на Юлий Русев, в показаните от него тренировки за горна и долна част на тялото (за начинаещи).

Говорихме за протеина и обсъдихме подробностите около тази най-популярна добавка сред трениращите, а в миналия епизод обсъдихме и темата за така наречените "сезонни трениращи" във фитнес залите.

Всичко това можете да видите събрано на едно място в страницата ни в социалната мрежа и в канала ни в Youtube.com!

Днес ще отговорим на част от най-интересните ваши въпроси към нас, като ще се постараем да развенчаем някои от "вечните" митове в залата, ставащи редовно повод за дискусии на нормален, а в доста случаи и на малко по-висок тон.

Нека дадем ясен и окончателен отговор на един вечен мит: По-ниските трениращи се справят по-лесно на лежанката - при тренировка за гърди и при тесен хват (за трицепс). Според подкрепящите тази теза това се дължи на факта, че те разполагат с по-къси ръце, а съответно извършват, осъществяват по-малка (кратка) амплитуда на движение.
- Не е задължително обаче по-ниските хора да са с по-къси ръце от превъзхождащите ги ръстово. Понякога се оказва, че това съвсем не е вярно. Конкретно за лежанката - зависи. Някои казват, че наистина движението на по-ниските хора е по-малко, заради по-различния размер на крайниците им. Може да се каже, че има някакво значение, но едва след определена тежест. При трибойците, да речем, по всяка вероятност има значение дали ще вдигнат тежестта на 80 см от гърдите си или на по-малко. При трениращите за здраве и тонус обаче фрапантна разлика няма. Създава се усещането, че при по-ниските хора е лесно, но всъщност не е точно така. За хората обаче, които са с по-къси ръце, би било по-трудно да правят както трябва „мъртвата тяга", защото трябва да се вдигне теглото по-близо до центъра на тежестта му, по-високо. На всеки човек биомеханиката му е различна. Може и да изглежда, че ниските правят упражненията лесно, а пък всъщност да не е точно така. По-скоро не съм съгласен с това.

Мит №1 - РАЗВЕНЧАН!

Мит №2: Ниските трупат по-бързо мускулна маса.
- Ако говорим за трениране на едно по-високо ниво - по-скоро да. При начинаещите обаче нещата не стоят точно така. Познавам момчета, които са високи, слаби, но за отрицателно време качват по 15, дори 20 кг. Когато говорим за напреднали, по-ниските имат възможност да трупат бързо мускулна маса, защото техният капацитет се постига по-лесно. Крайното развитие на мускулатурата. Верен е този мит, но за ниво „културизъм".

Мит №2 - ПОТВЪРДЕН!

Още едно популярно схващане (мит номер 3): С оглед съотношението на вдиганите килограми, спрямо собствените - по-тежките трениращи трябва ли да вдигат с точно определени килограми повече? Въпрос на точна логика и чиста математика ли е това?  Пример: 60 кг трениращ - лежанка със 120кг. Означава ли това, че 100 кг трениращ трябва да бутне 200 кг от лежанка?
- Ако 60-килограмовият трениращ вдига 120 от лежанка, то той е над средното ниво и доста близо до професионалистите. Има система, по която се изчислява телесното тегло, спрямо постиженията. Тогава се вижда, че съотношението не е точно и математически логично. 100-килограмовият ако вдигне 180 кг, ще е на нивото на този - по-лекият, за когото вече говорихме.

Мит №3 - РАЗВЕНЧАН!

Получава се едно доста любопитно противопоставяне между част от нашите зрители. Според едните оптимално решение, от чисто здравословна и ортопедична гледна точка, е всеки, който желае да поддържа добра физическа форма, да набляга на бягане, плуване, футбол, баскетбол и тенис, а фитнес-залата да се ползва не повече от два пъти седмично. Другата гледна точка е, че натоварването във фитнеса е най-добрият вариант да бъде изграден един организъм, а останалите спортове могат да се практикуват не повече от веднъж или два пъти седмично, по-скоро за отпочиване и разтоварване от натрупания в работния процес или просто в ежедневието стрес. Нещо повече - загатва се, че футболът, баскетболът, волейболът, тенисът и т.н. предразполагат много повече към травмиране, отколкото заниманията в залата, където всичко се преценява от самия трениращ - степента на натоварване, използваните тежести и т.н.
- Ако някой спортуващ играе няколко пъти в седмицата футбол, два пъти във фитнес залата може и да са му достатъчни, за да поддържа добра форма. Иначе чисто функционално всяко нещо си има и минусите, включително тичането на открито, да речем, защото се натоварват ставите. Ще го кажа така - когато имате правилно възстановяване, страничните ефекти от спорта се намаляват до минимум или въобще ги няма. Има и друг един момент - практикуващите тенис, волейбол и т.н. не правят същата тренировка като напредналите във фитнеса, така че става дума за различни неща. За тях би било трудно и неподходящо да извършват същата работа като фитнес ентусиастите, тъй като тогава вече може и да се натоварят нежелателно. В някои области пък може да превъзхождат тези в залата. Риск от контузии? Него го има винаги, във всеки спорт. Най-малкото разсейване може да доведе до нежелана травма. Затова и трябва да сме внимателни и да контролираме тренировката си.

Мит №4 - ВЕРОЯТЕН!

Вашето мнение е от определящо значение за нас и това, което правим. Очакваме всички ваши нови въпроси, реакции и впечатления на страницата ни във Фейсбук (Съветите на Юлий) или на електронната поща на предаването ни - yuliytop@abv.bg.

В случай, че не сте фенове на социалните мрежи или пък не обичате да четете дълги текстове, можете да се абонирате за канала ни в Youtube.com, където са събрани всички заснети епизоди до момента! Благодарим ви!