Да играеш срещу Реал (Мадрид) е вече много. Да им вкараш три гола за два мача, още повече... Но не е и толкова чудно, когато техен брилянтен автор е Алесандро дел Пиеро. В последно време Алекс Велики преживява истински ренесанс. Той остана верен предводител на Ювентус в най-трудните за клуба години, когато „бианконерите” трябваше да изтърпят наказание и да играят в Серия „Б”. А сега с гръм и трясък тимът се подвизава в Шампионската лига. На 9 ноември феноменалният футболист навърши 34 години. Просто си заслужава да се разкаже неговата доста любопитна биография.
Алесандро се ражда в Конелиано. Баща му Джино е електротехник, а майка му Бруна домакиня. Има по-голям брат (с девет година), който се казва Стефано. Той се е отказал от футбола заради контузия, а сега е мениджър на Алекс. Слуховете твърдят, че Алекс и Стефано имат доведена сестра от румънски произход, която се казва Беатриче. Семейство Дел Пиеро живее в малкото градче Сан Бендемиано. Всяко хлапе си има своите мечти.
Малкият Алекс бил любознателен и искал да обиколи света. Но семейство е бедно и нямало пари за екскурзии. В последствие Алекс променя мирогледа си и решава, че за него най-добре е да стане шофьор на камион, за да пътува из целия свят. През юни 2005 година Дел Пиеро се жени тайно в малка църква за Соня Аморузо, която е собственичка на моден бутик. Църковният брак е сключен в изключително тесен кръг – само пред 12 подбрани гости.
Познанството на двамата датира от 1999 година. На 10 февруари 2007 година водещият спортен вестник в Италия „Газета дело спорт” излиза с водеща новина, че Соня е бременна и ще ражда през месец юни. Алекс опровергава това, но през същата година на 22 октомври се ражда първородният им син Тобиас. Да се върнем обаче пак към главния герой на очерка - Алекс дел Пиеро.
Бащата Джино пали сина си по футбола, след като го води на различни мачове. А самият Алесандро играе първоначално футбол с двама свои приятели и до ден днешен – Нелсо и Пиерпаоло. ОТ тях само Дел Пиеро успява да стане професионален футболист. От начало майка му иска той да пази на вратата, за да се предпазва от контузии. Но брат му Стефано успява да я убеди, че мястото му е сред нападателите. В Сан Вендемиано тренира под ръководството на бившия играч на Ювентус – Джузепе Галдеризи, за когото казва, че от него е научил всичко във футбола.
През 1988 година е забелязан от скаути и скоро след това отива в Падуа, където започва да тренира при юношите на отбора. През сезон 1991/1992 Дел Пиеро дебютира за мъжкия тим на Падуа в Серия „Б”. Това става не без помощта на Анжело ди Ливио и другите играчи от представителния тим, които са впечатлени от момчето. Първият си гол за Падуа Алекс бележи на 22 ноември 1992 година срещу Тернана в мач завършил 5:0.
Един от шефовете на Падуа се обажда на президента на Ювентус Джампиеро Бониперти, за да предложи младия талант. Милан също проявява интерес, но голямата трансферна сума и по-бързата реакция на Юве се оказват решаващи. Така Дел Пиеро заедно със своя приятел Ди Ливио преминават в „Старата госпожа”. От сезон 1994/1995 треньор на „бианконерите” е Марчело Липи.
През лятото на 1994-а Парма иска да закупи от Юве Дино Баджо. Първоначално офертата е отказана и Липи предлага младия Дел Пиеро, но след това треньорът лично блокира трансфера. След няколко красиви гола младият талант е сравняван с Мишел Платини и Роберто Баджо. Сред специалитетите му са головете от пряк свободен удар, дузпа и така наречените попадения „а ла Дел Пиеро” – далечен фалцов удар от лявото крило, при който летящата топка прехвърля вратаря и влиза в далечния горен ъгъл.
Собственикът на клуба не случайно му лепва прякорът Пинтурикио (б.а.- на известния италиански ренесансов художник). Според босът на Юве головете на Дел Пиеро са като картини. Алекс се прочува с победен гол срещу Фиорентина за 3:2, след като Юве изостава преди това с 0:2. Попадението става след като получава дълъг пас от центъра на терена и вратарят на „виолетовите” е прехвърлен с воле. Българската публика има шанс да гледа младия Дел Пиеро на „Армията” в мача за Купата на УЕФА между ЦСКА и Юве завършил 3:2 за „червените”.
Алекс бележи гол в тази среща. В последствие мачът е анулиран след клевета за нередовна картотека на Михтарски. През сезона 1994/1995 Юве печели титлата на Италия след деветгодишно прекъсване. Съдбата събира Алекс през следващите години с феномена Зидан. Играта му е невероятна и след години босът на Интер Морати ще признае, че през 1997-а е искал вместо Роналдо да купи Дел Пиеро.
На 21 декември 1997 година Алекс успява да отбележи най-бързият хеттрик в Серия „А” – за 28 минути срещу Емполи (5:2). Той постига и три гола в Шампионската лига на 1 април 1998 година на полуфинал срещу Монако (4:1). На финала отборът му губи от Реал(Мадрид) с 1:0 след гол на Педжа Миятович. Утехата на италианския магьосник е, че в това издание на турнира става голмайстор с 10 попадения.
На световното първенство във Франция през 1998-а Дел Пиеро заедно с другите от „скуадра адзура” се представя слабо. Преди това Алекс трябва да изживее друга своя футболна голгота. Върхът в лошите му изяви е на финала на европейското първенство през 2000 година в Ротердам срещу Франция. При резултат 1:0 за Италия в края на второто полувреме на два пъти пропуска отлични положения за гол. В добавеното време Вилторд промушва топката под Толдо, а Трезеге съсича със златен гол Италия за 2:1.
На следващия ден всички италиански спортни вестници си го изкарват на Дел Пиеро и смятат, че този гении вече е приключил с футбола. След няколко сезона Дел Пиеро отново връща формата си. Като млад футболист преживява продажбата на Виали, като зрял на Зидан.
Настоящият треньор на Юве Клаудио Раниери сподели наскоро пред Арсен Венгер, че Алекс е като виното – колкото повече са му годините, толкова по-добър става. Сега играе повече от успешно с чеха Павел Недвед (б.а.-носител на „Златната топка”), който бе взет на мястото на Зизу. След мачове с Реал (Мадрид) през този сезон в Шампионската лига се видя, че Алекс продължава да върви напред и нагоре с невероятното си въображение на велик футболен художник...
Отличия на Дел Пиеро
5 титли на Италия – всичките с Ювентус: 1995, 1997, 1998, 2002, 2003 (2005, 2006 са отнети)
4 суперкупи на Италия с Ювентус: 1995, 1997, 2002, 2003
Купа на Италия с Ювентус: 1995
Шампионска лига с Ювентус: 1996
Суперкупа на Европа с Ювентус: 1996
Междуконтинентална купа с Ювентус (отбелязва победния гол): 1996
Световен шампион с Италия: 2006
Рекордьор по брой мачове за Ювентус: 574 (клубен рекорд)
Рекордьор по брой голове за Ювентус: 248 (клубен рекорд)
Голове в Шампионската лига: 48
Голове от началото на сезона: 8
rusho
на 20.12.2008 в 18:04:24 #19Аз няма да говора много,много.За мене най-великите голове в ШЛ вкарвани някога са точно 2 (Финала на Ювентус срещу Борусиа.Гениален гол и то за Финал да направиш такова изпълнение - няма какво да се говори.Другият пак срещу Борусиа - 1-вия му гол в ШЛ.Уникален гол,по-хубав е от този на Зизу - който квото иска да ми говори...). Това че в националния има твърде малко важни мачове е така.Но кога са го пускали на позицията която играе (20-30% макс).Виери,Пипо,Монтела,Делвекио и още 2-ма 3-ма който немога да се сета са на 1-во място за трениорите който имаше Алекс в Националния. Единственето което му липсва не е Евро титла,нещо което заслужава повече - Златната топка
adasha
на 16.12.2008 в 21:29:07 #18Головете срещу Германия и световната титла явно са незначителни постижения ,за да бъдат описани в статията
vilio_drs
на 29.11.2008 в 12:31:16 #17най-големия !
Alessandro_Del_Piero_
на 16.11.2008 в 15:03:52 #16Дел Пиеро е 4ти гол майстор в историята на Скуадра Адзура с 36 попадения..ако това не е успешно представяне незнам..постепенно се изкачква и в класацията за голмайсторите в ШЛ като в момента е на 5-то място, мисля че...1ви е Раул с около 9 гола преднина но предвид формата и качествата на 2мата не мисля, че Раул ще бележи още много..А Алекс винаги изненадва и когато най-малко очаквате тогава ще избухне...Напълно незаслужено не е печелил Златна топка..бил е подгласник веднъж но това е твърде малко за подобен гений. Така, че Дел Пиеро е преуспял нявсякъде недейте да казвате каквото и да било с/у него..Единствената титла, която му липсва е Европейската и за съжаление няма да я спечели до края на кариерата си... Донадони опропасти шансовете му...но кажете ми колко футболисти в Европа могат да се похвалят с подобна биография, голове и история като тези на Алекс? А и имам чувството , че той не ек азал още последната си дума.. така че нека да наблюдаваме следващите няколко сезона, които за жалост може би ще са последни в кариерата му, и да се наслаждаваме на неповторимия гений на този човек...
edin_chovekk
на 12.11.2008 в 17:21:57 #15JUVEVER Истината е пич,ма е провокатор и влиза тука да се лигави само.Да не мислиш,че тея неща дето ги пише ги мисли
JUVEVER
на 12.11.2008 в 16:40:19 #14Naukata_ne_moje Регистриран на: 12.10.2008, 11:55 Единственото което науката не може да обясни е твоето създаване. Как сперматозоид и яйцеклетка с коефициенти на интелигентност 0 и 0 са намерили пътя един към друг? Как си се създал ти? Как успяваш да натискаш копчетата? Как може въпреки генетичните ти заложби да си още жив? Това са проблемите които науката не може да обясни. Но аз ще и спестя обяснението ако те намеря... Не винаги науката е решението, понякога най-добре са старите методи за справяне с изчадия.
edin_chovekk
на 11.11.2008 в 18:08:09 #13Особено супер успелият с националния на Испания Раул Истината виж головете на Клозе и тези на Алекс-и дума не може да става засравнение.
Kir1L
на 11.11.2008 в 17:58:01 #12The Phenom Регистриран на: 27.07.2007, 03:41 Пуснато на: 11.11.2008, 01:03 Кой може да оспори, че Гонзо и Клозе са номер едно? Кой? Naukata_ne_moje Регистриран на: 12.10.2008, 11:55 Пуснато на: 11.11.2008, 00:06 Дел Пиеро - една локална звезда,на местно ниво,който никога не впе4атли в националния отбор на Италия... Дале4е е от класата на Баджо,Виали,Клозе,Раул... ВИЕ и двмата не сте добре Клозе Раул ????? макар и да съм от Левски Гонзо ? момчета прегледайте се тези футболистчета не трябва да се споменават когато стани дума за бог Алекс
edin_chovekk
на 11.11.2008 в 10:35:06 #11Алекс е най-големият.Точка.Други въпроси
hudini
на 11.11.2008 в 04:16:30 #10не отричам качествата и таланта на Дел Пиеро,но за мен последният ГОЛЯМ офанзивен играч спрямо национала беше Роберто Баджо.и Тоти и Дел Пиеро правят много силни игри за клубовете си,но така и не направиха силен мач или първенство за Италия.Тоти му броят вкараните дузпи като големите му моменти за национала,но за мен не е същото. не е случайно,че играчите " спечелили" Световната титла са главно вратар + защита + деф.полузащитници. колкото до това,че ДП не се разбирал със трениорите- абре от толкова много как пък с 1 поне не се разбра?
The Phenom
на 11.11.2008 в 01:03:50 #9Кой може да оспори, че Гонзо и Клозе са номер едно? Кой?
КомБат
на 10.11.2008 в 23:38:21 #8Голям футболист и готин тип.
4oKuTo
на 10.11.2008 в 18:41:19 #7В националния попадаше на треньори, с които не се разбираше и дори го държаха резерва на някои големи първенства... А за Евро 2000 фатални бяха 2 контузии преди това- първата от 1998 година замалко да му прекрати кариерата след може би най-силния му сезон, когато можеше да вземе Златната топка, ако Италия бяха отстранили Франция на Зидан на 1/4 финала, но дузпите бяха фатални... В тази година беше и нещастния финал с Реал, за който той още си отмъщава. След пропуснат почти цял сезон 1998-1999 някои вече го отписваха от футбола, а точно когато навлизаше във форма се контузи пак преди Евро 2000, където влезна на финала и след този мач цялата страна беше срещу него, почина и баща му, но той не се предаде и лека-полека се превърна в онзи страхотен Дел Пиеро, който познаваме всички. Общо взето Дел Пиеро не е от футболистите с най-голям късмет...
Dani886
на 10.11.2008 в 18:16:47 #6никога няма да забравя един мач между Ювентус и Лацио, типично италиански мач с мн битка и не се виждаше как може да си вкарат гол тогава блесна геният на Алекс, с феноменален гол реши мача, спряси я на гърди, колянце и силен удър в горния ляв ъгъл. Феноменален най-големия и верен футболист Юве го заслужава, а и той заслужава обичта на феновете не само на Юве а и на всички фенове на футбола
BIANCONERA LA BELLA SIGNORA
на 10.11.2008 в 17:22:10 #5GRANDISMO ALEX.Завинаги един от нас.Тази статия е една малка част от твоята кариера в любимият ни отбор.Grande ALEX.FORZA JUVEE
Kir1L
на 10.11.2008 в 16:55:31 #4Невероятен поклонник съм на таланта на дел Пиеро, но не мога да не отбележа, че въпреки неповторимите му изпълнения за Юве, почти не си спомням някакъв решаващ негов принос за националния отбор. Или греша?! Срещу Германия на полуфинала 2006 г. гледай го тоя мач
4oKuTo
на 10.11.2008 в 16:06:10 #3За нас феновете на Юве няма по-голям от него, това е ясно... Дел Пиеро е легенда, за която ще разказваме на следващите поколения.
Garin4a
на 10.11.2008 в 16:01:12 #2Невероятен поклонник съм на таланта на дел Пиеро, но не мога да не отбележа, че въпреки неповторимите му изпълнения за Юве, почти не си спомням някакъв решаващ негов принос за националния отбор. Или греша?!
deadgame1
на 10.11.2008 в 15:36:53 #1Велик, неповторим - Алекс Дел Пиеро!