Първият национален отбор
През 1924 г. Париж е домакин на Олимпийските игри. България се подготвя за участие. Решено е да се създаде национален отбор, който да вземе участие на игрите.
За треньор е поканен австриеца Леополд Нич, който набързо сформира своята селекция и я повежда на тридневно пътуване. С влак от София до Лом и оттам с параход нашите първи национали пристигат във Виена.
Там те правят своето кръщене срещу съперник, който след няколко години ще си спечели славата на отбор-чудо. Резултатът е катастрофален - загуба с 0:6. Проверката показва слабата тактическа и техническа подготовка на нашите.
Но те смело продължават за Париж, където им предстои да изиграят първия си официален мач. На 28 май 1924 г. на Олимпийските игри е дебютът на българският национален отбор срещу Ейре.
Нашите играят много добре и стоят като равни с ирландците. Всичко отивало към равенство, когато в самия край на срещата център-нападателят на Ейре Дънкан бележи от съмнително положение за засада - 0:1.
Впрочем този пръв български отбор показва завидни умения за "изкуствени засади" - цели 23 пъти ирланците са оставали зад нашата защита, което ги изнервило допълнително. Причината за това удивително постижение на нашите защитници, се крие в седналия на самата странична линия български съдия Георги Григоров, който им подавал сигнали, кога точно да се изтеглят пред противниковите нападатели.
Ето ги имената на футболистите взели участие в първият национален отбор на България при неговия дебют:
Вратар - П.Иванов.
Защитници - Ал.Христов и С.Янков.
Полузащитници: Иван Радоев, Б.Бянов, Гено Матеев.
Нападатели - Димитър Мутафчиев, Никола Мутафчиев, Тодор Владимиров (капитан), Константин Мазников, К.Йовович.
Първата схема на игра е: 1-2-3-5.
Първата победа, първите успехи
Дълго време България чака първата победа на своя национален отбор. Тя идва в приятелската среща с Румъния в София през 1930 г. - 5:3.
Не закъсняват и първите успехи. През 1931 г. София е домакин на турнира за Купата на БОК. Нашите печелят трофея след три победи - над Турция с 5:1, над Югославия - 3:2 и над Гърция - 2:1.
През следващата година идва и успеха на Балканската купа в Югославия. "Юни 1932 г. - Белград. Балканско първенство с участието на Югославия, Гърция, Румъния и България. От София ни изпратиха с пожеланието да не сме последни.
"Но след върховна мобилизация, въпреки че бяхме технически по-слаби от югославяните и румънците, ние спечелихме купата!", спомня си години по-късно един от героите за България в тези срещи Димитър Байкушев.
Нашите печелят и трите си мача и стават балкански първенци. Тази титла е дублирана и през 1935 г., когато Балканската купа се провежда в София.
С олимпийски медали
Романтичният ранен период на националния отбор е отминал безвъзвратно в годините преди Втората световна война.
В края на 1956 г. вниманието на цялата футболна общественост е приковано към далечен Мелбърн, където се провеждат XVI Олимпийски игри.
На австралийска земя нашите побеждават Великобритания с 6:1 и се класират на полуфинал срещу СССР.
Днес се смята, че по политически причини българите са били заставени да пуснат "големият брат" безпроблемно на финала, но доказателствата за това липсват.
Все пак нашите играят като равен със СССР пред повече от 50 000 зрители на ст."Олимпик Парк".
След 0:0 в редовното време Иван Колев бележи за "трикольорите" в 95-та минута, но с два късни гола съперника ни отива на финала и в крайна сметка печели златото.
В срещатата за третото място и бронзовите медали българите бият Индия с 3:0 и запазват мястото си на почетната стълбичка. На финала СССР надделява над Югославия с 1:0.
Бронзовите медалисти от Мелбърн'56 са:
Георги Найденов, Йордан Йосифов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, М.Горанов,
Стефан Божков (капитан), Никола Ковачев, Гаврил Стоянов, Димитър Миланов, Георги Н.Димитров, Панайот Панайотов, Иван Колев, Крум Янев, Тодор Диев и треньорите Стоян Орманджиев и Крум Милев
На Олимпийските игри през 1960 г. в Италия нашите нелепо отпадат от битката за медалите без да са загубили нито един мач.
Като сладък решанш пред света се възприема нашето участие на Олимпиадата през 1968 г. в Мексико.
България се класира на финала и губи от Унгария с 1:4, но все пак се прибира в Родината със сребърни медали.
Сребърните медалисти от Мексико'68 са:
Стоян Йорданов, Тодор Кръстев, Иван Зафиров, Атанас Геров, Георги Христакиев, Кирил Ивков, Милко Гайдарски, Кирил Станков, Аспарух Никодимов, Ивайло Георгиев, Георги Василев, Петър Жеков, Атанас Михайлов, Янчо Димитров, Цветан Веселинов и треньора Георги Берков
Четвъртите в света
Седем пъти България се класира на финалите на Световното първенство.
Почти 40 години изминават от онзи първи мач в Париж през пролетта на 1924 г., докато "тикольорите" успеят да направят своя дебют на Мондиала в Чили.
Първият мач на България на Световно първенство е на 30 май 1962 г. на ст."Естадио Браден" в Ранкагуа срещу Аржентина, където губим с 0:1.
В историята остават имената на първите ни футболисти играли на световни финали именно в тази среща: Георги Найденов, Кирил Ракаров, Стоян Китов, Александър Костов, Иван Димитров, Никола Ковачев, Тодор Диев, Петър Величков, Христо Илиев, Димитър Якимов, Иван Колев.
България участва също на следващите три Световни първенства в Англия (1966), Мексико (1970), ФРГ (1974), както и на финалите в Мексико през 1986 г. Редуват се едно след друго силни поколения български футболисти, но националния отбор все още няма победа на най-големия световен футболен форум. Мечтата на поколенията се сбъдва през лятото на 1994 г. когато нашите се класират на финалите в САЩ.
Именно там се ражда т.нар. "дрийм тим" на България, с който се съобразяват всички големи футболни нации. Поколението на Стоичков и компания детронира настоящия световен шампион Германия и донася на Родината най-големия футболен успех за всички времена.
Първата победа ни на световни финали е факт, а след нея се зареждат още и още и България достига до полуфунал, окичва се с бронзовите медали на първенството в САЩ и се класира на четвърто място в света.
Четвъртите в света са:
Борислав Михайлов, Емил Кременлиев, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Йордан Лечков, Наско Сираков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Ивайло Йорданов, Бончо Генчев, Николай Илиев, Илиян Киряков, Петър Михтарски, Петър Александров, Георги Георгиев, Красимир Балъков, Велко Йотов, Ивайло Андонов и треньорите Димитър Пенев и Красимир Борисов.
