Пламен Цветанов Гетов е роден на 4 март 1959 г. в Сунгуларе. Играл е за Спартак (Варна), Белослав, Спартак (Плевен), ЦСКА, Портимоненсе(Португалия), Етър (Велико Търново), Левски (София), Шумен и Черно море. Майстор е в изпълненията на свободни удари от всякакви разстояния. Голмайстор на първенството през 1985 г. (26 гола за Спартак (Плевен)) и през 1993 г. (26 гола за Левски). За националния отбор има 26 мача и 4 гола. 
Topsport.bg се свърза с Пламен Гетов, за да ни разкаже и припомни за забележителната си кариера.

Г-н Гетов, вашата звезда изгрява в Спартак (Плевен). Как се стигна до преминаването Ви в отбора?
- В Спартак играх от 1980 до 1988 година. През лятото на 1980 г. Иван Иванов - Гунчо ме покани в Плевен. Дебютирах с гол срещу Черно море, после забих хеттрик на Академик (Сф). Най-добрите ми години преминаха в Спартак. Този отбор е моята детелина, моят късмет.

Кой мач с екипа на Спартак никога няма да забравите?
- Много са. Не един или да. В съзнанието ми изплува мачът със Славия за Купата през зимата на 1984 г. Бихме ги със 7:3, а аз вкарах шест гола. При едно гостуване на Левски на „Герена" отбелязах три попадения, тогава паднахме с 3:5. На Черно море вкарах четири гола. Има много, много мачове, които ще помня винаги.

Какво беше да сте идолът на Плевен? Как приемахте славата?
- Нямаше случай, в който да изляза и да не ме спрат по стотици пъти. Чувството е приятно. Понякога обаче искаш да останеш незабелязан, да бъдеш човек като всички други. До ден днешен ме спират по улиците на Плевен, разбира се по-възрастните хора. Младото поколение няма как да ме помни.

Вашата запазена марка са преките свободни удари. Кой ви е учил на тях?

-  Имам над 200 гола в кариерата, от които сигурно половината са от преки свободни удари. Големият Петър Жеков е най-големият ми учител. Бате Петьо ми отвори очите за много неща. През 1988 г. като дойдох в ЦСКА, често сме оставали с него след тренировка и сме продължавали да бием фаулове. Той е моят учител. Нужен е и талант. Нямаш ли го, който и да те учи, няма как да стане.

В ЦСКА играете със Стоичков, Любо Пенев, Джеки. Какво си спомняте за този период?

- Ние имахме топ нападението. На „Армията" мачовете започваха над 4:0. Публиката не признаваше резултат по-малък от този и рядко се случваше. За мен беше чест да играя с такива футболисти. Още тогава всички си давахме сметка, че е само въпрос на време да станат супер звезди. Разбира се, хубаво се получи, че излязоха млади в чужбина.

Вие също играете в чужбина. Вярно ли е, че в Портимоненсе буквално са ви носили на ръце след като спасявате отбора от изпадане?
- Това е преувеличено. Истина е, че ме уважаваха много. Там записах доста силни мачове. В сезона, в който пристигнах, успях да помогна на тима да се спаси от изпадане. После завърших на 3-ото място в голмайсторската класация на Португалия. Вкарах 15 попадения. На първо място беше играч на Бенфика, на второто футболист на Порто и на трето аз. Отборът ми тогава изпадна.

Имате основна заслуга за класирането на националния отбор на Световното през 1986 г...
- Заслугата е на целия отбор, не само моя. Тогава не бяхме се класирали от 12 години на Световно първенство. Бяхме добър отбор. На Мондиала играх на инжекции. После разбрах, че са скрили от мен, че имам скъсана кръстна връзка. Биеха ми инжекциите и аз не усещах нищо. Това е било много опасно за мен. След като свърши първенството се оперирах.

Каква е разликата между вашето време и сегашното във футболен аспект?
- По наше време имаше хубави терени. Не всички бяха идеални, но не е имало кални ниви. Тогава много рядко се играеше мач на осветление. Вкъщи имам един чувал със снимки от кариерата си. Повярвайте ми, на нито една не виждам празно място по трибуните. Сега ходят по 100-200 човека на мач. Хората гледаха мачовете от дърветата до стадионите, а сега по трибуните растат дървета, храсчета...

Следите ли ситуацията в любимия ви Спартак? Какво е мнението ви за промените в отбора?
- Хубавото е, че Спартак стана общински клуб. Трябва добро финансиране на отбора. Дай, Боже наистина Спартак да влезе за 100-годишнината си в „А" група. Тя е през 2019 година. Преди всичко обаче, трябва да се оправят терените, базите, да се развие ДЮШ.

Какво е мнението Ви за изхвърлянето на Литекс от „А" група?
- Това решение е в ущърб на българския футбол. Жалко за Литекс, добър отбор, който обаче ще трябва да играе в „Б" група. Без тях, Локо (Сф), ЦСКА първенството става по-малко интересно.

Какво мислите за създаването на Висша лига?

- Преди да се заемем с такива грандиозни идеи, първо трябва да погледнем откъде да тръгнем. Трябва да се оправят стадионите, базите на отборите. Как иначе ще имаме Висша лига на кални ниви?